Тараза се замисли за растящата грамада на Изгубените, които се връщаха към корените си. Забележително разнообразие на хора и артефакти, съчетано с впечатляваща секретност и многобройни доказателства за конспирация. Не-кораби с чудата конструкция, оръжия и предмети за бита, сътворени с поразителна сложност. Пъстрота на хора и изобилие от начини и средства.
Искаха много повече от меланжа. Тараза бе разпознала своеобразния мистицизъм, мотивирал Разпръснатите да се върнат:
Посланието на почитаемите мами също бе достатъчно ясно:
Преди всичко, разполагаше с Шийена. Ако Бурзмали се справи, скоро щеше да установи контрол и върху гола̀та. Държеше в ръцете си и тлейлаксианския Майстор на майсторите. А можеше да успее и на Ракис!
Погледна към изписаното, което продължаваше да танцува над повърхността на масата — сравнение на последния Дънкан Айдахо с всички, избити преди него. Този гола̀ се различаваше, макар и с малко, от предшествениците си. Нямаше място за съмнение. Очевидно тлейлаксианците усъвършенстваха нещо. Но какво? Дали нишката не бе заложена в новите лицетанцьори? В Бене Тлейлакс със сигурност се стремяха към неоткриваеми и съвършени имитатори, безупречни копия на телесна форма, които ще могат не само да взимат отпечатка от разположените на повърхността спомени на жертвата си, но и от най-съкровените ѝ мисли, едновременно с цялостната идентичност на личността. Някаква форма на безсмъртие, по-привлекателна от ползваната сега от тлейлаксианските майстори. Ето защо те следваха неотстъпно отдавна избрания курс.
Нейните анализи съвпадаха с по-голямата част от позициите на съветниците ѝ — имитатор от същия разряд просто ще
Както и на вярванията.
Как го бе разбрала? Може би поредната проява на смахнатата ѝ дарба?
Наложи си да премине през добре познатия ѝ режим, и да възвърне отново спокойствието си. Когато бе обзета от безсилие и отчаяние, не си позволяваше мигновени решения. Продължителното взиране в статуетката на Ченои помагаше. Тараза стана от биологичния стол-чудо и отиде до любимия си прозорец.
Нерядко намираше облекчение и след продължително взиране в пейзажа, наблюдавайки как разстоянията се променят заедно с дневното движение на слънчевата светлина и смяната на атмосферните условия от добре контролираната климатична система на планетата.
Усети зъбите на глада.
Понякога ѝ се отразяваха добре събирането на младите около нея и неизменният ход на всекидневното хранене — сутрин, обед и вечер. Получаваше се добра спойка. Беше ѝ приятно да наблюдава хората си. Наподобяваха прилив, говорещ за дълбини, за невидими сили и мощ от по-висш порядък. Явно Бене Гесерит бе успяла да намери начин за продължаване на движението си с равномерно постоянство.
Премисленото възстанови равновесието ѝ. Мъчителните въпроси временно щяха да останат на разстояние, после можеше отново да се върне към тях, но не под напора на чувствата.
Одрейди и Тиранът бяха прави:
Все пак не успя да се освободи от тежестта на факта, че изключително важни решения се взимат на Ракис от личност, която страда от постоянно повтарящите се недостатъци на Атреидите. Дори Одрейди винаги бе показвала типични атреидски слабости. Отнасяше се доброжелателно към съгрешили послушници и хора от помощния персонал. А подобно поведение винаги ставаше повод за последващи прояви на привързаност!
Опасни чувства, замъгляващи разума.
Те размекваха останалите, за които се налагаше допълнително компенсиране на липсата на дисциплина. Извикваха се подходящи сестри, способни да поемат съгрешилите и да отстранят неприятните слабости.
