От време на време пред него проблясваше светлина, скривана от неизвестни засега препятствия. Не след дълго стигнаха до осветена площ и спряха. Тогава видя, че светлината се излъчва от единичен светоглобус, намиращ се на около три метра над земята. Кълбото беше привързано към дълъг прът и се носеше плавно от лекия вятър. На жълтеникавите отблясъци той зърна колиба в средата на открито пространство, разкаляно и с множество следи в отъпкания сняг. После различи храсти и пръснати тук-там дървета около калния участък. Някой насочи по-силно ръчно светило към лицето му. Нито дума не бе казана, но Тег видя жеста на нечия ръка, сочеща към колибата. Рядко се бе натъквал на подобна съборетина. Беше толкова разнебитена, че предвещаваше срутване и при най-слаб допир. Готов бе да се обзаложи, че покривът ѝ тече.
Съпровождащата го група се раздвижи; обърнаха носилката му по посока на колибата. Той огледа ескорта си на бледата светлина. Лицата им бяха покрити с кърпи, скриващи устата и брадата. Косите им — с качулки. Дрехите бяха много широки, така че се различаваха само движенията на ръцете и краката.
Светоглобусът на пръта угасна.
Някой отвори вратата на колибата и ярка светлина заля откритото пространство. Ескортиращите го вмъкнаха вътре и го оставиха. Чу как вратата се затваря след тях.
След външната тъмнина тук бе ослепително светло. Тег продължи да примигва, докато очите му се приспособиха към блясъка. Огледа се около себе си, воден от странен неосъзнат импулс. Бе очаквал, че вътрешността ще отговаря на външния вид на колибата, но се озова в чиста стая, почти без мебели — само три стола, малка маса и… Пое рязко въздух, когато видя иксианската сонда! Не бяха ли почувствали дъха на шере, излизащ от устата му?
Нека пускат сондата, щом не са разбрали. Очакваше го мъчително преживяване, но поне беше сигурен, че няма да изкопчат стаеното в главата му.
Нещо изщрака зад него и последва раздвижване. В полезрението му се появиха трима души, които заобиколиха долния край на носилката. Загледаха го мълчаливо. Тег обходи с поглед и трите лица. Първият вляво беше облечен в кафява дреха със съединена горна и долна част. Несъмнено — мъж. Бе виждал вече у местните жители на Гамму същото лице с правоъгълни черти и малки като мъниста очи, които сега буквално го пронизваха. Лице на инквизитор, дето не би трепнал и за миг от мъчителните гърчове на агонизиращ разпитван. На времето Харконите бяха натрупали големи количества от този човешки материал. Типове с идиотична праволинейност, способни да усилят докрай болката.
Застаналият фронтално пред Тег носеше сивочерното облекло на ескортиращите, но качулката му беше свалена, разкривайки безизразна физиономия под късо подрязана сива коса. Неказващото нищо лице почти не се различаваше по цвят от дрехите. Никакъв белег не определяше облеченото в тях същество като мъж или жена. Тег бе вече включил в паметта си данните за него — широко чело, квадратна брадичка, големи зелени очи над нос, наподобяващ в изпъкналата си част острие на нож, и малка устица, свита в гримаса на отвращение.
Третият от групата задържа най-дълго вниманието на башара — висок и облечен в майсторски скроен и ушит костюм от едно парче, с черна куртка в строг стил, прилепнала плътно по очертанията на тялото. Скъпи дрехи. Без военни декорации и отличителни знаци. Безспорно мъж. Изражението му говореше за прекомерно отегчение и Тег веднага лепна етикет върху тясното надменно лице, тъмните очи и тънките устни. Отегчен, отегчен, отегчен!
Случващото се тук бе пълна и неоправдана загуба на твърде ценното му време. Някъде го очакваха много по-важни дела, което веднага трябваше да бъде разбрано от другите двама
Отегченият бе изпратен тук от господарите си, за да наблюдава и докладва за чутото и видяното. Къде ли бе оставил куфарчето си? О, да, ето го, подпряно до стената. Куфарчетата бяха отличителен знак на чиновниците с неговия ранг. По време на предварителната си обиколка Тег ги бе виждал из улиците на Исаи и другите градове на Гамму. Малки, плоски куфарчета. Колкото по-важна клечка бе служителят, толкова по-малко беше куфарчето му. В отличителния атрибут на тукашния функционер едва ли можеше да се побере нещо повече от една-две касети с данни и миниатюрно видеооко. Не би отишъл никъде без такова око, чрез което поддържаше връзка с шефовете си. Да, плоско куфарче на много важен чиновник.
Улови се, че си задава въпроса, какъв ли би бил отговорът на важната личност, ако я попита: „Да кажеш нещо за спокойствието ми?“
