След като насочи разсъжденията си в избраната посока, Тараза усети спокойното и същевременно мощно докосване на нещо, раздвижващо възприятията ѝ. Видя се принудена да приглуши в себе си острото усещане за самота. То я глождеше. Меланхолията замъгляваше разсъдъка също като привързаността. Или като обичта… Тараза и бдителните ѝ сестри приписваха емоционалните реакции от подобно естество на осъзнаването на преходността на смъртните. Трябваше спокойно да се приеме фактът, че един ден те ще бъдат само набор от спомени в нечия друга жива плът.

Дали не бе станала прекалено уязвима под напора на спомените и случайните разкрития? Точно когато се нуждаеше от всяка своя способност!

Все още не съм мъртва.

Тараза знаеше как да се върне към обичайното си състояние. Познаваше добре и последствията. След меланхоличните пристъпи винаги установяваше по-строг контрол върху нещата в живота си и поставените цели. Грешката в поведението на Одрейди бе извор на сила за нейната старша майка.

И Даруи го знаеше. Тараза се усмихна мрачно. Сестрите винаги усещаха засиления авторитет на старшата майка след всяко нейно освобождаване от плена на меланхолията. Но оставаха на равнището на зрители, защото само Одрейди се досещаше за причината.

Точно така!

Прецени, че е успяла да се справи с печалните навеи на объркването и безизходицата.

Даруи многократно бе успявала да разпознае движещия мотив за поведението на старшата света майка. Гигантско врящо гърне от гняв срещу машинациите и злоупотребите на другите с личния ѝ живот. Мощта на подтиснатата ярост наистина плашеше, макар че никога не бе изразявана така, че да освободи напрежението. Гърнето трябваше винаги да клокочи. А как болеше! Мъката ѝ се засилваше от факта, че Одрейди знае истината.

Разбира се, подобни неща оказваха необходимото въздействие. Времето на Бене Гесерит способстваше за придобиването на нова мисловна и духовна мощ. Носените товари трупаха пласт след пласт коравина, неподозирана от външни хора. Любовта беше една от най-опасните сили в цялата вселена. Трябваше да придобият лична зашита срещу нея. Една света майка нямаше право да показва интимни страни от личността си, дори когато изпълнява задълженията към Бене Гесерит.

Симулираме — играем необходимата роля, която ни спасява. Бене Гесерит ще оцелее!

Колко дълго щяха да сервилничат сега? Още три хиляди и петстотин години ли? Е, враговете да вървят по дяволите! Пак ще е временно.

Тараза обърна гръб към прозореца и окрилящата я гледка. Почувства се наистина възстановена. Свежа сила се вля в нея. Вече имаше достатъчно твърдост, за да преодолее тормозещата я неохота за взимане на важни решения.

Ще отида на Ракис.

Не можеше да избегне сблъсъка с причината за собственото си нежелание.

Вероятно ще се наложи да извърша исканото от Белонда.

Личното оцеляване и опазването на вида и на жизнената среда са факторите, които движат човешките същества. Може да се види как те променят значимостта си в рамките на един живот. Кои са кардиналните въпроси в определена възраст? Времето? Състоянието на храносмилателната система? Тя (или той) наистина ли ме обича? Всички видове глад и копнеж, които плътта чувства и се надява да задоволи. Какво друго би могло да има значение!

Лето II на Хви Нории, Неговият глас: Дар-ес-Балат

Майлс Тег се събуди в мрака и разбра, че се намира в провиснала платнена носилка, положена върху суспенсори. Видя малките клъбца в слабия им енергиен блясък.

Бяха му напъхали кърпа в устата. Ръцете му се оказаха здраво вързани на гърба. Но очите бяха свободни.

Значи не ги интересува какво виждам.

Не знаеше кои са те. Полюшващите се тъмни фигури около него подсказваха, че се спускат по неравен терен. Имаше ли път? Суспенсорите движеха плавно носилката. Той долови тихото бръмчене на устройствата, когато спряха, за да обсъдят някаква промяна в обхождането на труден участък от склона.

Перейти на страницу:

Похожие книги