Впрочем отговорът май бе вече изписан върху отегченото лице. Нямаше дори да отрони дума. Не бе дошъл, за да дава обяснения. Тег предполагаше, че когато важният функционер си тръгне, крачките му ще бъдат необикновено големи. А мислите му ще са отправени далеч оттук, където в ръцете му има власт, позната само нему. Сигурно ще тупне нетърпеливо по бедрото си с куфарчето, за да си припомни собствената си важност, както и да обърне внимание на останалите колко голям е неговият авторитет.
Едрата фигура фронтално пред Тег се обади с налагащ присъствието си глас, чиито вибрации несъмнено говореха, че принадлежи на жена:
— Не ви ли прави впечатление как ни наблюдава? С мълчание доникъде няма да стигнем. Казах ви го още преди да влезем. Губим си времето, а то не е чак толкова много, че да се занимаваме с поредната глупотевина.
Тег я погледна. Макар и неясно, в гласа ѝ прозвучаха познати нотки. Дочу се и задължаващ тон — особеност, типична за света майка. Възможно ли беше?
Мъжът от Гамму потвърди с кимване и додаде:
— Права си, Мамарли. Но не аз заповядвам тука.
Двамата погледнаха към важния функционер. Той се обърна и се наведе над куфарчето. Извади миниатюрно видеооко и застана така, че екранът да бъде скрит от спътниците му и от Тег. Окото светна в зелено, призрачно огрявайки лицето на чиновника. Самонадеяната му усмивка изчезна. Задвижи мълчаливо устни, а думите му бяха предназначени за намиращия се на екранчето.
Башарът с нищо не бе загатнал, че може да разчита казаното по движенията на устните. Всеки от преминалите през бене-гесеритската школа го владееше, при това независимо от ъгъла на наблюдение, стига само устата да се вижда. Мъжът си служеше с вариант на стария галахски език.
— Сигурен съм, че е башарът Тег — каза той. — Познах го.
Зелената светлина затанцува по лицето му. Вълнение бе обхванало намиращия се от другата страна, за което свидетелстваше бързото движение на отблясъците.
Устните на чиновника отново се задвижиха без звук:
— Никой от нас не се съмнява, че е предварително подготвен да изтърпи болката. Чувства се мирис на шере. Той ще…
Млъкна, защото зеленикавата светлина затанцува отново по лицето му.
— Не се оправдавам — устните му внимателно изтегляха думите на древния галах. — Знаете, че ще направя всичко възможно, но все пак препоръчвам да се продължат енергично усилията за задържане на гола̀та.
Зелената светлинка угасна.
Функционерът окачи окото на колана си, обърна се към другите двама и кимна кратко.
— Т-сондата — каза жената.
Обърнаха устройството към главата на Тег.
Башарът погледна към качулката-шлем, която надянаха на главата му. Не забеляза иксиански знак.
Имаше усещането за нещо познато. Струваше му се, че пленяването му е било повтаряно многократно в миналото. Не, не ставаше дума за случайно съвпадение, а за нещо дълбоко близко — пленникът, тримата разпитващи, сондата… Чувстваше се като изпразнен от съдържание. Откъде му бе познато всичко? Не си бе служил никога със сонда, но беше изучил в пълни подробности ползването им. В Бене Гесерит често се разчиташе на усещането за болка, макар да предпочитаха използването на Прорицатели. Нещо повече — в Сестринството считаха, че механични приспособления или друго техническо обзавеждане би могло да ги изложи на прекалено голяма зависимост от страна на иксианците. Приемаха го като признание за слабост и за знак, че не умеят да се справят без презрените технически средства. Дори бе подозирал, че в поведението им е останало нещо от времето на Бътлъровия джихад — бунт за отхвърляне на машините, копиращи същината на човешките спомени и мисли.
Логиката на ментат породи въпрос:
Разпитващите провериха още веднъж положението на шлема и започнаха да прикрепят контактите един по един на различни места върху главата му. Висшият функционер наблюдаваше работата, издавайки с незначителни жестове нетърпението си на фона на инак безизразното лице.
Тег огледа подред тримата. Кой от тях щеше да изпълнява ролята на „приятел“? О, да, вече назованата Мамарли. Дали не е някаква производна форма на почитаема мама? Никой от останалите двама не се съобразяваше в поведението си към нея така, както би следвало да се очаква, ако онова, което се разказваше за Изгубените, бе вярно.
