Присъстващите бяха от Разпръскването, може би с изключение на мъжа с ъгловати черти на лицето, облечен в кафяв костюм. Тег внимателно огледа жената — сплъстената ѝ сива коса, бдителното спокойствие в широко раздалечените зелени очи и леко изпъкналата брадичка, вдъхваща сигурност. Тя значи е била избраната за „приятел“. Лицето ѝ бе олицетворение на почтеност и стабилност, на които човек може да се довери. Забелялза още нещо в нея — уединеност. Личност, свикнала внимателно да наблюдава обстановката, за да улови точно мига на намесата си. Несъмнено беше подготвяна в Бене Гесерит!
Привършиха с прикачването на контактите. Типът от Гамму завъртя командното табло на сондата така, че и тримата да наблюдават екрана. Тег не го виждаше.
Жената извади кърпата от устата му, с което потвърди неговото предположение. Тя щеше да бъде изворът на облекчение. Раздвижи езика си, за да премахне неприятното усещане за безчувственост. Лицето и гърдите му продължаваха да са леко сковани от повалилия го взрив. Преди колко време бе станало? Ако можеше да се вярва на беззвучните думи на чиновника, Дънкан бе успял да избяга.
Инквизиторът от Гамму погледна към важната личност, която се разпореди:
— Можеш да почваш, Яр.
Звучеше почти по тлейлаксиански. Но не беше лицетанцьор, нито Майстор… Много едър за едното, небелязан за другото. Вече бе напълно убеден, че мъжът е обучен от Сестринството.
Яр докосна някакъв бутон на контролното табло.
Тег се чу да сумти от болка. Нищо не го бе подготвило за нея, а беше толкова силна. За начало бяха пуснали дяволската си машинка на максимален режим. Без съмнение. Знаеха, че е ментат, следователно може да преодолее немалък натиск върху тялото си. Тук обаче започваха с мъчение. И нямаше как да го избегне. Непоносимата болка сякаш се разби на хиляди парчета из цялото тяло, заплашвайки да помете съзнанието му. Поетото шере щеше ли да го защити?
Мъчението постепенно намаля и отмина, като остави само потръпващ спомен.
Нов удар!
Внезапно го осени мисълта, че всяка света майка е преживяла същото при върховното изпитание с подправката. По-силна болка несъмнено не съществуваше. Полагаше усилия да мълчи, но се чуваше как сумти и стене. Цялата му подготовка като ментат и ученик на Бене Гесерит бе въведена в действие, за да се въздържи от изричане на думи, от молби за пощада и от обещания да каже всичко, само и само да престанат.
Мъчителното страдание полека се отдръпна, за да го връхлети отново.
— Достатъчно!
Гласът бе на жената. Тег направи опит да си спомни името ѝ.
— Натъпкан е с шере най-малко за една година — обади се начумерено Яр и посочи контролното табло: — Нищо.
Башарът дишаше плитко и накъсано. Внезапно агонията пак го разтърси! После продължи да нараства въпреки искането на Мамарли.
— Достатъчно, казах вече! — отсече тя.
Тег оцени настойчивостта ѝ. Чувстваше как страданието отстъпва, ала всеки нерв сякаш бе изтеглян от тялото му като нишка на вече запаметеното изтезание.
— Лошо е това, което правим — поклати глава Мамарли. — Човекът…
— …е като другите мъже — прекъсна я Яр. — Да му закача ли отделен контакт за пениса?
— Не, докато съм тук! — твърдо заяви жената.
Бе едва ли не възхитен от прямотата ѝ. Последните болезнени нишки се измъкнаха от тялото му и той остана да лежи с усещането, че е увиснал над повърхността на мястото, където го бяха оставили. Впечатлението за нещо познато също остана. Сякаш едновременно беше и не беше тук. Някога е бил… и не е бил.
— Никак няма да им хареса, ако не успеем — каза Яр. — Съгласна ли си да им се представим с още един провал?
Мамарли отговори с рязък отрицателен жест с глава. После се наведе, за да влезе в зрителното поле на Тег през плетеницата контактни проводници, подобни на пипалата на медуза, и заговори:
— Башар, съжалявам за това, което вършим. Повярвай ми. Не е по моя вина. За мен дори е отвратително. Моля те, кажи ни нещата, които искаме да знаем, за да мога да ти помогна.
Тег ѝ се усмихна. Биваше си я! После погледна към внимателно наблюдаващия служител и изрече:
— Предай на шефовете си от мое име, че е много добра в работата си.
Лицето на функционера стана моравочервено. Той се смръщи и нареди:
— Яр, пусни му максимума.
Теноровият му глас изговаряше зле думите за разлика от школуваната артикулация на Мамарли.
— Моля те! — повтори жената и се изправи, но не отмести погледа си от очите му.
Учителите на Тег в Бене Гесерит бяха повтаряли: „Следи очите! Наблюдавай как се сменя фокусът им. При деконцентрация на погледа съзнанието се съсредоточава в себе си.“
Той умишлено фокусира взор в носа ѝ. Лицето не бе грозно. Характерно и запомнящо се. Запита се как ли изглежда тялото ѝ под безформеното горно облекло.
— Яр! — обади се функционерът.
Инквизиторът регулира нещо на контролното табло и натисна бутона.
