Дюн (Том трети) полностью

Новата раздираща болка бе свидетелство, че предишният режим наистина е бил щадящ. Но със сегашната вълна дойде някакво странно прояснение. Почти чувстваше, че може да откъсне съзнанието си от упражняваното насилие. Страданието бе адресирано за друг. Беше открил убежище, в което ще се окаже недосегаем. Имаше болка. Дори мъчителна. Някак вторично приемаше доловеното от сетивата си. Разбира се, и шерето помагаше. Знаеше го и му беше благодарен.

Намеси се гласът на Мамарли:

— Мисля, че си отива. По-добре е да намалиш.

Отговори друг глас, но звукът изчезна, преди Тег да разпознае думите. Внезапно осъзна, че няма за какво да закотви съзнанието си. Спокойствие! Тишина! Помисли, че чува бързото биене на сърцето си, но не беше сигурен. После настана пълно спокойствие, дълбоко и всеобхватно.

Още ли съм жив?

Долови сърдечен удар, но не беше сигурен дали е негов. Туп-туп! Туп-туп! Беше усещане за движение, но не и за звук. Така и не успя да засече източника.

Какво става с мен!

Искрящо бели думи на черен фон потекоха през визуалните му центрове: „Връщам на една трета.“

„Задръж така. Виж дали можем да четем в съзнанието му посредством физическите реакции.“

„Още ли ни чува?“

„Не го осъзнава.“

В никоя от инструкциите башарът не бе чел, че сондата може да върши зловещата си работа в присъствието на шере. Тукашната беше назована Т-сонда. Възможно ли бе телесните реакции да станат нишка към стаени мисли? Можеше ли да се стигне до разкрития с физически средства?

Във визуалните му центрове отново се откроиха и заиграха думи:

„Още ли е в изолация?“

„Пълна.“

„Провери. Притисни го малко.“

Тег се опита да извиси съзнанието си над страховете.

Не трябва да губя усещането, че се контролирам.

Какво би могло да разкрие тялото му, ако нямаше контакт с него? Можеше да си представи сложната задача на тримата сега; умът му бе обхванат от паника, но плътта не я чувстваше.

Изолирайте обекта. Лишете го от възможност за идентификация.

Кой го бе изрекъл? Някой. Усещането за нещо познато се върна с пълната си сила.

Аз съм ментат — припомни си. — Умът ми и неговата работа са моето средоточие.

Разполагаше с опит и спомени, които да концентрира в една точка и да разчита на тях.

Болката се върна. Звуци. Високи! Прекалено високи!

— Отново чува. — Беше Яр.

— Как е възможно? — обади се тенорът на чиновника.

— Може би заданието е било прекалено ниско — каза Мамарли.

Тег се опита да отвори очи. Клепачите му не се подчиниха. Спомни си случилото се досега. Бяха нарекли устройството Т-сонда. Не беше иксианска изработка. По-скоро нещо на онези от Разпръскването. Усещаше къде сондата поема контрол над мускулите и разсъдъка му. Приличаше на друга личност, споделяща обителта на тялото, предварително лишила го от модели на реагиране. Реши да проследи натрапените му функционални дадености на машината. Дяволско изобретение! Можеше да го принуди да мига, въздиша, пърди, посира, напикава — всичко. Знаеше как да командва плътта му, сякаш самият той нямаше мислещ апарат за собственото си поведение. Беше понижен до ролята на наблюдател.

Облъхнаха го миризми, ужасно неприятни. Не можеше да си нареди да се намръщи, но го помисли. Оказа се напълно достатъчно. Миризмите бяха дело на сондата. Тя си играеше със сетивата и разума му и ги разучаваше.

— Достатъчно ли е, за да го разчетем? — обади се чиновническият тенор.

— Продължава да ни чува! — отвърна Яр.

— По дяволите всички ментати! — отзова се Мамарли.

— Дит, Дат и Дот — изрече Тег имената на куклите от Зимното шоу в детските му години в Лернаус.

— Говори! — отново се чу функционерът.

Почувства как машината блокира съзнанието му. Яр бърникаше нещо по контролното табло. С помощта на ментатната си логика Тег бе направил жизнено важно откритие — и тримата тук бяха кукли на конци. Важни бяха единствено кукловодите, за чиито действия говореха движенията на марионетките им.

Сондата продължи да го опипва. Прилаганата сила беше голяма, но башарът чувстваше как съзнанието му не ѝ отстъпва. Онази гадост го изучаваше, но и той правеше същото с нея.

Вече бе разбрал същността на нещата. Целият спектър на сетивата му можеше да бъде копиран в Т-сондата, идентифициран и кодиран така, че Яр да е в състояние да го повика при нужда. У Тег съществуваше органична верига на ответни реакции. Машината можеше да ги проследи и навърже, сякаш създаваше дубликат. Погълнатото шере и съпротивителната му сила на ментат не допускаха преравящите го до неговите спомени, но всичко останало подлежеше на копиране.

Няма да мисли като мен — успокои се той.

Машината не притежаваше нерви и плът. Не можеше да има нито спомените, нито опита на Тег. Не е била родена от жена. Никога не ѝ се бе случвало да премине през родилен проход и да се озове в един нов, удивителен свят.

С частица от съзнанието си башарът отбеляза, че току-що бе разкрил нещо за гола̀та.