Констатацията бе съпроводена с внезапно остро клъвване по езика, сякаш от киселина.
Констатация:
Също както и сега се губеха други неща от него.
Т-сондата предизвика ново излъчване на миризми. Различни картини разкриваха лика си в съзнанието му при всяка появила се миризма. Долавяше голямата функционална бързина на уреда, но собственото му съзнание се намираше извън обсега на лудешкото ровичкане и претърсване, така че му даваше възможност да остане колкото си иска в паяжината на спомените, призовани отново тук.
Ето я случката с горещия восък, който сам разсипа върху лявата си ръка като четиринайсетгодишен ученик в школата на Бене Гесерит. Спомни си училището и лабораторията, сякаш в момента се намираше там.
Видя лабораторията и усети мириса на восък — смесица от изкуствени естери и естествения продукт на пчелите, гледани от несполучили сестри и техни помощници. После върна спомените си към друг случай, когато пак бе наблюдавал пчелите и хората на работа в ябълковите градини.
Функционирането на бене-гесеритската обществена структура изглеждаше прекалено сложно, но само докато не се обърне внимание на действително потребните неща — храна, облекло, топлина, осъществяване на връзки, обучение, защита от врагове (разновидност на инстинкта за оцеляване). Опазването на Бене Гесерит предполагаше някои уточнения, преди да бъде разбрано. Там не гледаха на размножителния процес като фактор за добруване на целокупното човечество. Никакви неуправляеми расови отклонения! Създаваше се потомство за засилване на собствената власт и могъщество, както и за продължаването на школата, считана за достатъчно голяма услуга на човешкия род. Възможно е и да беше. Размножителната мотивация имаше много дълбоки корени, а Сестринството полагаше сериозни грижи. Облъхна го нова миризма.
Разпозна мократа вълнена тъкан на собственото си облекло при влизането в командния отсек след битката при Понсиар. Мирисът изпълни ноздрите му заедно с озоновия лъх от приборите и потта на присъстващите.
Още по-малко му харесваха столовете с биологично саморегулиране.
А марионетките Дит, Дат и Дот знаеха ли колко потиснати бяха?
Ментатната логика му намигна. Вълнените платове не бяха ли произвеждани също в завзети фабрики? Не, не беше еднакво.
Част от него привеждаше други доводи. Синтетичните тъкани имаха едва ли не вечен живот. Колко дълго се бяха запазили в неентропните хранилища на харконската не-сфера.
„Все пак предпочитам вълнените и памучните платове!“
„Откъде идва предпочитанието ми?“