Времето също не бе спряло, а върнато назад. Нямаше го модерния град с блестящи транспортни средства и отделени една от друга сгради със специфично предназначение. Цареше пълна бъркотия от стари постройки свързани с други, още по-стари, някои от които — съградени по собствен вкус, а други очевидно проектирани и изпълнени съобразно с отдавна отминали потребности.
Всичко бе навързано едно за друго в безпорядък, едва успяващ да преодолее хаоса. Тег знаеше, че пълната неспасяемост на обстановката бе избягната само благодарение на стария макет-модел с магистралните пътища, около които с времето се бе стълпил същински тюрлю-гювеч. Хаосът бе задържан на известно разстояние, макар че разположението на улиците вече не отговаряше на никакъв генерален план. Те се пресичаха под странни ъгли, рядко — прави. Гледан от въздуха, градът приличаше на лудешки съшит юрган от малки парчета с различна форма и цвят, в който единствено черният правоъгълник на дошлия от древността Барони говореше за планирана организация. Останалото бе безмълвен, но остър протест срещу законите на архитектурата.
Внезапно Тег осъзна, че градът представлява измама, гарнирана с друга подобна; той бе изграден върху основата на дребни лъжи, а смахнатата смесица от всичко тук никога не би могло да се въздигне до полезна истина. Гамму като цяло бе белязана със същия печат. Откъде бе започнало това безумие? Дали не бе заложено от Харконите?
— Пристигнахме, господине.
Шофьорът спря колата до бордюра пред здание с фасада без прозорци, цялата от черен металопластов материал и с единствен вход на нивото на терена. По сградата не се виждаше нищо, строено с материали втора употреба. Башарът я разпозна като убежище, което сам бе избрал по-рано. Във вътрешното му зрение се мяркаха неидентифицирани засега неща, но той отново не долови непосредствена заплаха. Шофьорът отвори вратата откъм неговата страна и застана почти в стойка „мирно“.
— Господине, по това време тук е спокойно. На ваше място бих влязъл бързо.
Без да поглежда назад, Тег прекоси тясното пространство до зданието и се озова в малко, но силно осветено входно помещение от полиран бял пластичен материал, където го посрещна дълга поредица от видеоочи. Хлътна в асансьорната шахта и набра запаметените координати. Знаеше, че шахтата минава косо нагоре през сградата до петдесет и седмия етаж в задната ѝ част, където имаше прозорци. Спомняше си за обедна зала за частни посещения — в тъмночервено и с тежки кафяви мебели, както и за жена със студен поглед и очевидни белези на бене-гесеритско обучение, без обаче да е света майка.
Подемното устройство го остави в запомненото помещение, но никои не го посрещна. Огледа познатите масивни кафяви мебели. На стената в дъното имаше четири прозореца, скрити зад завеси в кестенов цвят.
Знаеше, че го наблюдават. Зачака търпеливо, ползвайки новопридобитото си дублиращо виждане, за да предугади евентуална беда. Липсваше сигнал за нападение. Застана от едната страна на изхода на подемното съоръжение и отново се огледа.
Тег имаше собствена теория за взаимоотношението между стаите и техните прозорци — брой, разположение и големина, височина от пода, отношение на размерите на стаята към тези на прозореца, вертикално сечение на помещението, използване на пердета или завеси. Всички посочени данни бяха тълкувани от ментат в светлината на познанията му за целите и предназначението. Стаите подлежаха на строго подреждане в съответствие с определена обществена йерархия и подходяща за отделните случаи сложност и изтънченост. Ползването им по спешност предвиждаше „изхвърляне през прозореца“ на присъщите особености, но при всички други случаи можеше да се разчита на системата.
Липсата на прозорци в приземно помещение бе своего рода послание. Ако подобна стая бе обитавана от хора. не можеше задължително да се твърди, че основната цел е била опазването на тайна например. Учебните стаи без прозорци в места със схоластична атмосфера подаваха безпогрешни сигнали, че е налице както желание за откъсване от околната действителност, така и ясно изразена неприязън към децата.
Помещението, в което се намираше сега, говореше за нещо различно — секретност в зависимост от условията, съчетана с потребност от временни наблюдения на външния свят.
Тег отдръпна завесата встрани. Погледна към ъгловите стъкла. Призматични рефлектори разширяваха и изчистваха гледката както по хоризонтал, така и от покрива до земята.
При предишното си посещение не бе имал време за по обстоен оглед, но сега успя да направи сравнително пълна преценка. Много интересна стая. Пусна завесата и се обърна точно в мига, в който през отвора на подемника влезе някакъв висок мъж.
