Използва услугите на двойното си виждане, за да избере един от градинарите — нисък и дебел човек с тъмна кожа, груби черти на лицето и ръце с големи мазоли. Мъжът се движеше с предизвикателно изразена самостоятелност. Теглеше осем големи коша, пълни догоре с пъпеши с груба кора. Миризмата им предизвика обилно слюноотделяне в устата на Тег, докато изравняваше крачката си с тази на градинаря. Вървя няколко минути редом с него, преди да се престраши:
— Това ли е най-добрият път за Исаи?
— Далече е — отвърна мъжът с гърлен глас, в който се чувстваше предпазливост.
Башарът погледна назад към натоварените кошове. Градинарят му хвърли бърз страничен поглед и каза:
— Отиваме до пазарното средище. Други поемат оттам нашите продукти до Исаи.
Докато разговаряха, Тег установи, че местният фермер го насочва (почти избутва) към банкета на пътя. Мъжът се обърна назад и леко отметна главата си. Трима други се изравниха с тях и заобиколиха плътно башара и спътника му, така че високите кошове да ги скрият от останалата част от трафика.
Тег се напрегна. Какво замисляха? Но не усети заплаха. Двойното му виждане не откриваше нищо застрашително, поне в непосредствена близост.
Някакво голямо превозно средство мина покрай тях и продължи напред.
Той разбра за преминаването му само по мириса на ползваното гориво, разклатените от вятъра кошове, буботенето на мощен двигател и напрежението, обхванало внезапно спътниците му. Високите кошове скриха напълно и возилото.
— Башар, търсехме ви, за да ви осигурим защита — каза бързо градинарят до него. — Мнозина ви преследват, но тук не се вижда никой от тях.
Тег погледна изненадано към мъжа.
— Служехме при вас в Рендитаи — поясни фермерът. Той преглътна.
— Прощавай, но не помня името ти.
— Бъдете доволен, че е така. По-добре е.
— Но ви благодаря. На всички.
— Ние сме доволни, че можем да ви се реваншираме, башар.
— Трябва да стигна до Исаи — настоятелно каза Тег.
— Там е опасно.
— Навсякъде е опасно.
— Предполагахме, че ще искате да отидете в Исаи. Скоро ще дойдат да ви вземат и ще продължите скрит на сигурно място. Аха, пристигна! Башар. изобщо не сме ви виждали. Не сте минавали оттук.
Един от фермерите пое да тегли редицата кошове на спътника си заедно със своите, а ниският дебел мъж бутна Тег в някаква тъмно оцветена кола. Башарът зърна за миг блестящ металопласт и армирано метастъкло, когато колата бе намалила, за да го вземе. Вратата рязко се затвори след него и той се озова сам в мека тапицирана седалка в задната част на наземното превозно средство. То набра скорост и след малко остави зад себе си крачещите фермери. Стъклата около Тег затъмняваха прелитащия отвън пейзаж. Силуетът на шофьора също беше в сянка.
Първата възможност да се отпусне на топло и удобно място след пленяването едва не го подмами да заспи. Не усещаше никаква заплаха. Тялото му продължаваше да го боли след изтърпените прекомерни усилия и жестоко измъчилата го Т-сонда. Но си заповяда да остане буден и нащрек.
Шофьорът се наклони встрани и заговори през рамо, без да се обърне:
— Башар. от два дни ви търсят. Някои мислят, че сте напуснали планетата.
Зашеметяващият взрив и онова, което бяха правили с него, явно го бяха извели от съзнание за дълго. Чувстваше го и по силния си глад. Опита се да накара имплантираното хронометърно устройство да изпрати показания към визуалните му центрове, но то само примигваше, също като при предишните му опити по време на сеанса с Т-сондата. Разбра, че бе променено както вътрешното му усещане за време, така и всичко, свързано с отчитането му.
И тъй, някои мислеха, че е напуснал Гамму.
Тег не попита кои са преследвачите. Нападението и последвалите го изтезания очевидно бяха дело на тлейлаксианци и хора от Разпръскването.
Огледа превозното средство. Беше от хубавите наземни коли отпреди Разпръскването с всички белези на превъзходна иксианска изработка. Досега не се бе возил в такава, въпреки че ги познаваше. Реставраторите ги бяха възстановили и върнали към някогашната стара представа за качество. Беше чувал, че нерядко подобни машини стоят изоставени на странни места — в стари срутени сгради и канали, както и заключени в складове; а понякога и направо по нивите. Бе чувал още как участник в претърсваща група пътувал из провинцията по време на жътва и се натъкнал на гладко ожъната нива, в средата на която се виждало запуснато място, обрасло с висок къпинов гъсталак. Разказващият бе добавил:
„Там можеше да се проникне само със специални средства. Те са извити подобно на кука в края си, а острието на обратната страна е остро като бръснач.“
Тег познаваше споменатите средства като оръжие. Носеха различни имена в зависимост от областта, където се срещаха — „маките“ в района около Дън и „манкил“ тук, на Гамму.
Шофьорът отново се наведе леко встрани и каза през рамо:
— Башар, имате ли адрес, на който искате да отидете в Исаи?
