Епископите се спогледаха и замълчаха. Кардиъл се обърна към Келсън и се поклони.
— Аз и братята ми ще помагаме с всичко, на което сме способни, Ваше Величество. Новините за Бран Корис ще променят ли намерението ви да тръгнем призори?
Келсън бе благодарен за застъпничеството на епископа, но поклати глава.
— Мисля, че не, Ваша Светлост. Предлагам всички да поспят малко и да подсигурим провизии за войската. Нужна ми е помощта на всеки един от вас през идните дни.
— Но ние не сме бойци, сир — възрази старият епископ Карстън. — Каква полза може да имате…
— Може да се молите за мен, епископе. За нас.
Карстън отвори уста и пак я затвори като риба на сухо. Сетне се поклони и се върна при колегите си. Скоро хората взеха да се разотиват. Само Нигел и генералите се заеха отново с картите си, но тонът на обсъждането бе далеч по-вял от преди. Келсън забеляза, че Морган отведе Дънкан до прозореца и поговориха няколко минути преди да се присъединят към останалите. Плановете трябваше да се преработят основно в светлината на новите вести. Скоро Келсън се отдели от военния съвет и застана до една от камините. Морган веднага забеляза отсъствието му и дойде при него.
— Надявам се не смяташ, че победата на Бран се дължи изцяло на твоето недоглеждане — рече тихо той. — Току-що Дънкан ми каза, че ако бе тръгнал с баща си към Ренгарт, това нямаше да се случи.
Келсън сведе поглед.
— Не. Но съпругата на Бран и наследникът му са тук, в Дхаса Знаеше ли?
— Не съм изненадан. Убежище ли са търсили?
Келсън сви рамене.
— Така мисля. Тук има много жени и деца. Бран има имение недалеч оттук, но явно е решил, че в Дхаса ще е по-безопасно. Не смятам, че е замислял предателството си дълго време. Поне така ми изглежда.
— И аз мисля, че предателството му е станало без подготовка — съгласи се Морган. — Никой не би изпратил жена си и наследника си за заложници, ако може да го предотврати.
— Да, но предпоставките за предателството му бяха налице — промърмори Келсън. — И аз трябваше да го предвидя. Всички знаехме, че Бран недоволства от доста време. Не биваше да го изпращам тъй близо до противника.
— Мислех, че няма да се обвиняваш за станалото — усмихна се леко Морган. — Ако това ще те успокои, на твое място и аз бих постъпил така — и щях да сбъркам. Винаги може да се случи да сгрешим.
— Трябваше да го предвидя — повтори Келсън. — Това е мое задължение.
Морган въздъхна и погледна разсеяно към военния съвет. Искаше му се да смени темата.
— Спомена за наследника му. Смяташ ли, че може да ни създаде проблеми?
Келсън изръмжа и на лицето му се изписа сардоническа усмивка.
— Младият Брендан? Не, едва ли. Той още не е навършил четири години. Друго ме тревожи, графинята и нейното семейство винаги са били верни на короната. Няма да ми е лесно да й съобщя, че съпругът й е предател.
— Искаш ли аз да й го кажа?
Келсън поклати глава.
— Не, това е моя работа. Тук ще си по-полезен. Освен това имам известен опит с истерични жени. Майка ми бе точно такава на моменти, ако си спомняш.
Морган се усмихна като се сети за високата кралица Джихана, затворена сега в манастир, за да се бори със собствената си деринска душа. Да, Келсън имаше предостатъчно опит в това отношение. Морган не се съмняваше, че кралят ще се справи отлично в тази ситуация, без чужда помощ.
— Добре, принце — поклони се леко Морган. — Двамата с Нигел ще изготвим плановете с останалите и след час ще сме по леглата. Ще изпратя някой да те повика, ако присъствието ти тук стане необходимо.
Келсън кимна доволен от предоставилата му се възможност да изчезне без излишни обяснения. Дънкан обаче го видя да излиза и след като си размениха поглед с Морган, също напусна залата. Аларик разбра, че братовчед му иска да остане сам с мислите си и се върна на масата, за да чуе докъде е стигнало обсъждането. Забеляза, че върху картите са се появили нови обозначения след вестта за обединението на Бран Корис с армията на Уенсит, а равнините между Дхаса и Кардоса вече не бяха заети от войските на Джеърд.
В най-северните области все още стояха ярките оранжеви линии на херцог Иуон, но сега това бе дълбокия тил на врага и дори тази съюзническа армия да съществуваше, на нея не можеше да се разчита. Всъщност единственото, което делеше Уенсит от беззащитния Гуинид, бе кралската армия, събрана около Дхаса.
— Значи знаем със сигурност, че Джеърд е разбит южно от Кардоса, някъде в Ренгарт — обобщи Нигел. — Не е ясно с колко войска разполага Уенсит, но хората на Бран са около 3500 според последните сведения. Доколкото ни е известно, те все още са разположени на стан някъде тук, по източните граници на равнината, в началото на дефилето на Кардоса.
— Нашите обединени сили възлизат на 12 000 войници. Ден и половина бърз ход са достатъчни, за да стигнем до дефилето. Смятам, че ще е най-разумно там да издигнем защитните си укрепления, защото не е ясно колко хора е пратил Уенсит в помощ на Бран.
Останалите съветници изръмжаха одобрително.
— Добре тогава. Елас, ти и генерал Реми поемате командването на левия фланг тук. Годуин, ти и Мортимър ще…
