— Когато той се изправи срещу тях, го пребиха като обикновен престъпник. Скрих се под леглото. Чух ги как говорят. Не ме видяха в тъмното.
Слугите вече бяха дошли, все още сънени. Търкаха очи, за да се събудят. Шезира им се скара.
— Облечете ме! — излая тя. — Събудете Ездачите ми! Събудете всички! Дъще, в това, което казваш, няма смисъл. Защо стражите на Хирам биха сторили подобно нещо?
Алмири седна на леглото и се хвана за главата. Но колкото и да опитваше, не можа да се сдържи.
— Те вече са стражата на Зафир, майко. Твоят Маршал-рицар се е опитал да я убие. Видели са я. Тя е избягала. Казват, че е дошла в нашата кула. Но не е тук, майко. Когато не я намерят, ще дойдат при нас.
— Вероятно си права, предвид факта, че са видели как ти също идваш тук.
— А какво трябваше да сторя, майко? Беше тъмно. Не бях заспала. Видях как отвеждат Валгар и избягах. Избиха Ездачите ни!
— Да, вече ми каза. — Шезира вдигна ръце, за да я облекат.
— Къде е лейди Настрия, майко?
— Няма я.
Нима долови страх в гласа ѝ? Май да. Значи помнеше чувството, след толкова години.
— Няма я — повтори Шезира и се намръщи.
— Дали тя би…
— Не, дъще, не би. Никога не е била толкова тъпа.
Някой дойде в стаята и падна в нозете на Шезира.
— Ваше Височество!
— Какво?
— Войниците на Говорителя чукат на вратата, Ваше Височество. Настояват…
Шезира му махна с ръка.
— Съобщи им, че се преобличам. Когато съм готова, могат да влязат. Кажи им, че човекът, който търсят, не е тук, но ще се радвам да им позволя да проверят лично. Кажи им, че Ездачите ми няма да вдигнат първи оръжие срещу тях. И им напомни, че моите хора са доста повече от тези на крал Валгар.
— Ваше Височество, бронята Ви? — запита друг слуга.
— Да не сме във война? Не се дръж като глупак — тя отпрати и този с едно махване на ръката си.
— Майко…
— Достатъчно, Алмири. Стражата може и да е подчинена на кралица Зафир, но през последните десет години отговаряше пред Хирам. От стария навик се отвиква трудно. Нима той си мисли, че ще тръгна на война срещу него? Та това е нелепо. Ще говоря с Хирам лично. Ако смята да затвори всеки, който е несъгласен с идиотщината му, нека го направи лично. Но аз смятам, дъще, че става нещо друго. Въпреки това, ще се погрижа Хирам да пусне крал Валгар и ще накарам Зафир да плати обезщетение на семействата на убитите Ездачи. Ще видиш!
Най-накрая се облече. Отпрати всичките си слуги и величествено слезе по стълбите на Кулата на Здрача. Алмири бе по петите ѝ. Дузина Ездачи вече се бяха събрали, някои от тях бронирани, други още по нощно облекло, всичките въоръжени. Някои от тях бяха притиснали портите за навън. Тежко резе бе поставено пред двете перила, а Ездачите крещяха на войниците отвън. Получи се какофония от ругатни. Алмири не различи и една дума от тях. Когато кралицата най-сетне слезе, тя взе едно копие и потропа по вратата.
— Отворете вратата! — нареди тя. — Нека влязат!
— Майко, не излизай навън — Алмири почти сграбчи ръкава на Шезира, но с това щеше да си спечели само презрението ѝ.
Ездачите млъкнаха. Шезира ги изгледа лошо.
— Какво чакате! — тя посочи най-близките двама рицари, които се мъчеха да навлекат броните си. — Вие идвате с мен! Останалите…
— Майко! — почти изкрещя Алмири. Не бе редно да се вика на една кралица, но не можа да се сдържи.
Шезира ѝ хвърли студен поглед.
— Кралица Алмири е наш гост — заяви тя. — Погрижете се Елмазената стража да разбере това. И помнете — аз не съм крал Валгар. Аз съм кралицата на Севера, на Камъка и Пясъка, с дванайсет дузини дракони, които ми служат. Нека разберат и това!
Тя завъртя плащта около себе си и се отправи към вратата.
— Тази врата защо е още затворена? Сама ли трябва да я отварям?
Щеше да вдигне резето със собствените си ръце, ако някои от Ездачите ѝ не ѝ бяха помогнали. Вратите се отвориха. Дузина Елмазени стражи я очакваха в пълно бойно снаряжение и оголени мечове в ръце. Те се спряха, а след това се разделиха, когато Шезира тръгна към тях. След цялата врява, настъпи призрачна тишина. Алмири я гледаше как се отдалечава в мрака на нощта. Очите ѝ се изпълниха със сълзи.
„Бъркаш, майко. Този път бъркаш.“
Запази обаче мнението си за себе си. Когато Шезира потъна в мрака, тя бавно се върна назад в кулата.
