— Мид е натруфен кретен — едва дочака излизането му Финри. — На бойното поле ще е от толкова полза, колкото долнопробна курва — добави през рамо към баща си, все още загледана във вратата. Замисли се. — Не, всъщност не съм права. Курвата поне ще повдигне морала на момчетата. Мид е такова вдъхновение за хората си, колкото и миризмата на плесен от подгизналите им шинели. Извади страхотен късмет, че го отзова от обсадата на Олесанд, преди да я бе превърнал в истинско фиаско.
Когато се обърна, се изненада да види баща си да седи отпуснато на стола зад бюрото, увесил рамене и стиснал глава в ръце. Не приличаше на себе си, сякаш виждаше друг човек. Съсухрен, уморен, стар.
— Днес изгубих хиляда мъже, Фин. И повече от хиляда ранени.
— Яленхорм ги изгуби.
— Всеки мъж в тази армия е моя отговорност. Аз ги изгубих.
Тя пристъпи бавно към него.
— Яленхорм ги изгуби.
— Яленхорм е добър човек.
— Това не е достатъчно.
— Все пак е нещо.
— Отстрани го от командване.
— Трябва да покажеш доверие в офицерите си, иначе те никога няма да са достойни за него.
— Възможно ли е това да е толкова тъпо, колкото звучи?
Двамата останаха за момент вторачени един в друг, после баща ѝ махна вяло с ръка.
— Яленхорм е стар приятел на краля, а кралят има твърда позиция по отношение на приятелите си от едно време. Единствено Висшият съвет може да го свали от командване.
Финри далече не беше приключила с онова, което имаше да казва.
— Тогава свали Мид. Човекът е заплаха за всеки мъж в тази армия, че и за немалко извън нея. Оставиш ли го да командва достатъчно дълго, днешното бедствие съвсем скоро ще бъде забравено. Погребано под нови, още по-ужасни.
— И с кого да го заменя — въздъхна тежко баща ѝ.
— Сещам се за идеалния кандидат. Чудесен млад офицер.
— С хубави зъби?
— По случайност освен това с безупречно потекло, енергичен, смел, лоялен и усърден.
— Подобни мъже обикновено имат болезнено амбициозни съпруги.
— Особено този.
— Финри, Финри — разтри уморените си очи баща ѝ. — Вече направих всичко по силите си, за да му осигуря този пост. В случай че си забравила, баща му…
— Хал не е баща му. Някои от нас надминаваме бащите си.
Той се направи, че не чу последното, макар че видимо не му беше леко да го пропусне покрай ушите си.
— Бъди реалист, Фин. Висшият съвет няма доверие в аристокрацията, а неговият род беше начело в нея, само на косъм от короната. Бъди търпелива.
— Хм.
На Финри не ѝ се слушаше нито за реализъм, ни за търпение.
— Ако искаш по-висок пост за съпруга си… — Тя отвори уста да го прекъсне, но той повиши тон, — ще ти трябва покровител с повече власт от мен. Но ако искаш един съвет от мен — знам, че не искаш, но ще ти го дам — откажи се от властта. Аз седя във Висшия съвет, в самото сърце на управлението на Съюза и мога да те уверя, че властта е просто един проклет мираж. Колкото повече се приближаваш до нея, толкова по-далече я виждаш. Толкова много изисквания. Толкова много отговорности и напрежение. Всяко последствие от решенията ти тежи като камък на раменете и… каква изненада, че кралят не взема решения. Никога не съм си представял, че ще чакам с нетърпение да се оттегля, но един ден, когато остана встрани от властта, кой знае, може би тогава ще успея да свърша нещо полезно.
Финри не беше готова да се оттегли.
— Наистина ли трябва да гледаме отстрани и да чакаме Мид да сътвори ново бедствие?
— Да. Наистина. А след това ще трябва да чакаме писмено нареждане от Висшия съвет той да бъде свален от командване, а също инструкции от кого да бъде заменен. И това, естествено, ако първо не свалят мен от командване.
— Че кого могат да сложат на твое място?
— Предполагам генерал Митерик не би отказал назначението.
— Митерик е самовлюбен доносник, с цялата вярност и преданост на кукувица.
— Значи, ще е като у дома си във Висшия съвет.
— Не знам как го търпиш.
— На младини и аз си мислех, че знам всички отговори. Днес мога само да съчувствам на онези, които още страдат от подобни заблуди. — Той я погледна многозначително. — А те не са никак малко.
— Да, освен това, предполагам, от жените се очаква да бездействат отстрани, да се усмихват глуповато и да аплодират идиотите, докато те трупат жертви със стотици.
— В даден момент всички сме принудени да аплодираме идиоти, така е устроен животът. Наистина, нямам полза от омраза към подчинените си. Ако човек е достоен за презрението ми, рано или късно, сам ще се довърши, без намесата ми.
