Герои полностью

— Ъхъ, и точно заради такива приказки — добави Желязната глава.

— Хубаво, от колко време ти си на поход след поход? — Калдер посочи Желязната глава. — Или ти? — посочи той Златния. — Или той? — палецът му се изви към Гушата, който се намръщи още повече от споменаването му наред с първите двама. — Месеци? Години? Поход след поход, по цял ден на коня, страх, нощи на открито, болести и рани. Брулени от вятъра, премръзнали от студ, докато през това време нивите, стадата, работилниците, а и жените ви чакат да се върнете у дома. И всичко това за какво? А? За плячка ли? За слава ли? Ако ми покажете повече от петдесет души от цялата тази армия, които са забогатели от това, ще си изям оная работа.

— Приказки на шибан страхливец! — озъби се Десетократния и се обърна на другата страна. — Не искам да слушам повече!

— Страхливците бягат от всичко. Теб от думите ли те е страх, а, Десетократен? Какъв герой, няма що. — Това накара няколко от мъжете да се разсмеят, а Десетократния се извърна обратно към него и отново се наежи. — Днес спечелихме победа! Всеки тук ще остане в песните! — Калдер плесна дръжката на меча си и той издрънча в ножницата. — Но това е малка победа. — Той кимна на юг, където и без да се обръщат, всички знаеха, че цялата долина е светнала от лагерните огньове на Съюза. — Има още много от тях. Утре ни чака още по-тежка битка, с още повече жертви. Много повече. И ако отново победим, това ще е само за да се озовем на същото това място, само дето с още мъртви за компания. Прав ли съм? — Някои поклатиха глави, но повечето слушаха и явно започваха да се замислят над казаното. — А колкото до онези, които казват, че клановете от Севера не могат да се бият като един, или, че южняците са прекалено много, за да бъдат победени, е, аз казвам, че тепърва ще видим дали това е така, или не. — Калдер изкриви уста и запрати една плюнка в огъня на Дау. — А и всеки може да плюе.

— Мир — изсумтя Десетократния, но след като все пак беше изслушал Калдер. — Всички знаем що за миротворец беше баща ти! Не ни ли вкара точно той във война със Съюза?

Калдер не изглеждаше ни най-малко засегнат от чутото.

— Да, и това го довърши. Може би аз съм се поучил от грешката му. Въпросът ми е, вие дали сте се поучили от нея? — попита той и погледна всеки един поотделно в очите. — Защото, ако питате мен, само глупакът е готов да рискува всичко за нещо, което може да получи, ако просто го поиска.

Настъпи тишина. Всички гледаха сърдито, но и някак гузно. Дау се наведе напред и се подпря на дръжката на опряния в земята меч.

— Е, хубава работа свърши, Калдер, добре ми препика огъня — каза той и около огъня отново се разнесе смях. Вече нямаше замислени лица. — Ами ти, Скейл, и ти ли искаш мир?

Двамата братя се спогледаха, а Гушата се дръпна леко назад, за да не е точно пред погледите им.

— Не — отвърна Скейл. — Аз казвам да се бием.

— Тц-тц. Гледай ти. Май дори собствения си брат не си убедил още. — Мъжете отново се разсмяха, този път с тях и Калдер, макар и с известна горчивина. — И все пак, признавам ти го, Калдер, бива те с думите. Един ден може да дойде време да говорим за мир със Съюза. Тогава със сигурност ще те повикам. — Дау се ухили зловещо. — Но няма да е тази вечер.

— На твоите заповеди — Калдер се поклони превзето, — Защитнико на Севера. Ти си главатар.

— Точно така — изръмжа Дау и мъжете закимаха одобрително. — Точно така — повтори той, но Гушата забеляза доста умислени физиономии, докато мъжете започнаха да се разотиват.

Сигурно за нивите си мислеха или за жените си. Май Калдер не беше толкова луд, колкото изглеждаше. Вярно, северняците обичаха битката, но също така обичаха бирата. И точно както при бирата, в един момент човек не може да носи повече на битки.

— Днес претърпяхме поражение. Но утре ще е различно. — Тонът на лорд-маршал Крой не допускаше съмнение в думите му. Той просто констатираше факти. — Превъзхождаме ги по численост. И ще ги смажем с тежестта на труповете си. Правото е на наша страна. Радвам се за теб. Аз лично отстрани имам само една огромна синина.

Но изтърканите фрази явно постигнаха ефект при останалите офицери. Така типично за идиотите.

Крой се обърна към картата и посочи плитчините на юг. Същото онова място, където Горст се би сутринта.

— Дивизията на генерал Яленхорм има нужда от малко време за прегрупиране, затова утре няма да влиза в действие. Ще демонстрира присъствие в средата на фронта ни, от другата страна на реката, без да я прекосява. Ще атакуваме по двата фланга. — Той пристъпи решително надясно и посочи пътя от Олесанд за Осранг. — Лорд-губернатор Мид, вие ще нанесете удар отдясно. При изгрев-слънце вашата дивизия ще атакува Осранг. Смазвате съпротивата по палисадата, окупирате южната част на града и се подготвяте за настъпление през моста. Северната част е по-гъсто застроена, а северняците имаха достатъчно време да укрепят позициите си.