Герои полностью

Изпитото лице на Мид грейна от радостна възбуда, че най-после ще има възможността да се заеме лично с така омразния враг.

— Ще ги изметем от града, ще ги изколим до крак — каза той.

— Добре. Но внимавайте, горите на изток не са добре обследвани, не знаем какво има там. Генерал Митерик, вие ще атакувате отляво. Целта ви е да превземете Стария мост и да се разгърнете на отсрещната страна на реката.

— О, хората ми ще превземат моста, за това не се тревожете, маршале. Ще завземем моста и ще ги изтикаме чак до проклетия Карлеон…

— Завземането на моста ще е достатъчно.

— Един батальон от Първи кавалерийски полк преминава под ваше командване. — Фелниг изгледа гневно генерала, сякаш намираше идеята за предаване на каквото и да било в ръцете на Митерик за крайно неприемлива. — Те успяха да преминат през тресавището и в момента са на позиция в гората зад левия фланг на врага.

Митерик дори не удостои с поглед началник-щаба на Крой.

— Разполагам с доброволци, които ще водят атаката на моста — обяви той. — Освен това хората ми вече строят салове.

— Както разбирам, течението е силно — изгледа го още по-сърдито Фелниг.

— Но си струва да опитаме, нали? — сопна се Митерик. — Могат цяла сутрин да ни удържат на проклетия мост!

— Добре тогава, но не забравяйте, че тръгваме за победа, не за слава. — Суровият поглед на Крой обходи стаята. — Ще разпратя писмени заповеди до всеки. Въпроси?

— Аз имам един, господине — вдигна ръка полковник Бринт. — Ако е възможно, полковник Горст да се въздържи от геройски изяви, за да може и ние да вземем някакво участие в битката.

Чу се смях, но определено несъразмерен с хумора в думите му, някои от мъжете просто сграбчиха рядката възможност да се посмеят на нещо преди утрешната битка. Всички се извърнаха към Горст, който до момента беше изцяло зает с това, да зяпа Финри, без да дава вид, че го прави, и цялото това внимание го накара да се почувства крайно неудобно. Всички му се усмихваха, някой започна да ръкопляска и в следващия момент всички се присъединиха. Ако трябваше да бъде честен, предпочиташе да му се подиграваха. Така поне и аз щях да мога да се включа.

— Аз просто ще наблюдавам — каза той през стиснати зъби.

— Аз също — обади се Баяз. — А също така, може би ще използвам възможността да проведа един малък експеримент на южния бряг на реката.

— Изцяло на ваше разположение, лорд Баяз — почтително склони глава Крой.

Първия магус плесна длани на бедрата си и се надигна от стола, прислужникът му прошепна нещо в ухото и това подейства като команда на офицерите, които започнаха бързо да се разотиват, нетърпеливи да се върнат при частите си и да се подготвят за утрешното нападение. Гледайте да вземете достатъчно ковчези…

— Чух, че днес си спасил цялата армия.

Горст подскочи с цялата грация на стресната в съня си маймуна и когато се обърна, се озова лице в лице, ужасяващо близо при това, с Финри дан Брок. Новината за женитбата ѝ трябваше да сложи край на чувствата му към нея. Трябваше да са отдавна погребани, наред с всички останали чувства. Но ето че бяха по-силни от всякога. Всеки път когато я погледнеше, сякаш някой стискаше в огромни клещи стомаха му, а колкото по-дълго говореха, толкова повече онзи въртеше клещите. Ако това може да се нарече говорене, естествено.

— Ъ… — смотолеви той. Нагазих в потока и убих седем души. За толкова съм сигурен, но безсъмнено раних още кой знае колко. Накълцах ги на парчета с надеждата, че нашият капризен монарх ще чуе за това и ще сложи край на незаслуженото ми изгнание в царството на живите мъртви. Предпочетох да съм виновен за масово убийство, но да бъда оправдан за некадърност. За подобно нещо хората обикновено биват обесвани, но понякога биват аплодирани. — Извадих късмет, че още съм жив.

Тя приближи още малко и Горст почувства как кръвта нахлува в главата му и му се завива свят.

— Имам чувството, че всички извадихме късмет, че си още жив — каза тя.

А аз имам едно чувство там долу, в панталоните. И ако наистина имах късмет, ръката ти сега щеше да е точно там. Много ли искам? След като спасих цялата армия и така нататък? Аз, ъ… Ужасно съжалявам. Обичам те. Защо съжалявам? Нищо не съм казал. Човек трябва ли да съжалява за мислите си? Може би.