Тя отиде до леглото, или по-скоро, пълния със слама чувал, който деляха с Хал, надвеси се над него и се вгледа в лицето му. Изглеждаше толкова млад така заспал, със затворени очи и леко отворена уста, притиснал буза към чаршафа. Млад, невинен и леко глуповат.
— Хал — прошепна Финри и го целуна леко по горната устна.
Клепачите му потрепнаха и се отвориха. Той се протегна, сложи ръце под главата си и се надигна да я целуне. Тогава погледът му спря на прозореца и просветляващото от изток небе.
— Мамка му! — Хал отхвърли завивката и скочи на крака. — Трябваше да ме събудиш по-рано.
Той загреба с шепи вода от напуканата купа на масата, плисна я на лицето си, изтри се бързо с една кърпа и започна да намъква оставените от вчера панталони.
— Все още си подранил — каза Финри, облегна се на лакът и се загледа в него, докато се обличаше.
— Трябва да съм двойно по-подранил. Знаеш, че трябва.
— Изглеждаше толкова спокойно в съня си. Сърце не ми даваше да те будя.
— Сега трябва да съм навън и да подготвям атаката.
— Е, все някой трябва.
Хал спря за момент с ризата през главата си, после я смъкна надолу.
— Може би… днес ще е добре да отидеш в щаба на баща ти, на билото на хълма. Повечето от останалите съпруги вече тръгнаха обратно за Уфрит.
— Ако можехме да изпратим и Мид с останалите превъзнесени на тема рокли и парцалки, може би ще имаме шанс за победа.
— Останахте само ти и Алис дан Бринт — не се отказваше Хал. — Тревожа се за теб…
„Колко си прозрачен само“, помисли си Финри.
— Имаш предвид, тревожиш се да не направя нова сцена пред командира ти — каза тя.
— Това също. Къде ми е…
Финри ритна към него сабята му и тя издрънча по пода. Хал се наведе и я вдигна.
— Срамота е мъж като теб да е принуден да изпълнява заповедите на човек като Мид.
— Животът е пълен с подобни срамоти. Не е болка за умиране.
— Трябва да се направи нещо с него.
— Не може да се направи нищо, освен да караме някак с каквото разполагаме — отвърна Хал, докато препасваше колана със сабята.
— Ами… някой може да спомене пред краля за глупостите, които върши тук.
— Може би не си запозната, но преди време между баща ми и краля възникна дребно недоразумение. В резултат на това сега аз не съм на особена почит в очите на краля.
— Но приятелят ти полковник Бринт е.
Хал вдигна рязко глава.
— Фин, това е прекалено долно.
— Кой го е грижа, ако ще ти осигури онова, което заслужаваш?
—
— С какво?
— С това, което правиш ти.
Финри бе обзета от внезапно, неистово желание да го удари. Искаше да му каже как лесно бе могла да се омъжи за човек, чийто баща не е най-големият предател в историята на няколко поколения. Искаше да му каже, че настоящото си назначение дължеше единствено на патронажа на баща ѝ и нейното непрестанно ходатайстване, а също, че без тях сега щеше да е беден лейтенант, който демонстрира упорит труд и безукорно изпълнение на заповеди в някой провинциален полк. Искаше да му каже, че той е добър човек, но светът не е устроен както си мислят добрите хора. За щастие, той заговори пръв.
— Съжалявам, Фин, знам, че искаш само най-доброто за двама ни. Знам, че вече направи предостатъчно за мен. Не те заслужавам. Но… просто ме остави да постъпя, както аз смятам за редно. Моля те. Просто ми обещай, че няма да направиш нищо… необмислено.
— Обещавам. — Финри беше убедена, че нямаше да направи нищо, което преди това да не е обмислила добре. А ако ли не, е, значи, просто щеше да наруши обещанието си. Тях, така или иначе, не ги приемаше много на сериозно. Той се усмихна някак с облекчение и се наведе да я целуне. Тя отвърна вяло на целувката му, но когато го видя да увесва рамене, си спомни за опасността, пред която щеше да се изправи по-късно. Щипна го по бузата. — Обичам те.
Затова беше дошла все пак, нали? Нали затова се мъкнеше с армията из калта? За да бъде до него. Да го подкрепя. Да го насочва в правилната посока. О, небеса, той имаше нужда от точно това.
— Аз те обичам повече — каза Хал.
— Това не е състезание.
— Нима?
Той излезе, докато още закопчаваше куртката си. Да, тя обичаше Хал. Наистина го обичаше. Но да чака да получат онова, което заслужаваха благодарение на неговата честност и доброта, беше, като да чака небето да падне.
Освен това не смяташе да прекара целия си живот като съпруга на обикновен полковник.
