Той самият го почувства — онова гъделичкане в стомаха и нуждата да хукне. Повече не можеше да мисли за друго, само бягството остана в главата му. Погледът му прескочи към горящите къщи на южния бряг. Пламъците вече се издигаха високо и димът се разпростираше над града.
Бек се замисли какво ли им е на хората в тях. Няма път навън. Хиляди съюзнически войници блъскат по вратите, приземните прозорци, стените, стрелят през отворените прозорци на втория етаж. Стаите се пълнят с дим. Ранените изгубили и последна надежда за милост. Броят последни стрели. Броят мъртви другари. Няма път навън. Преди подобни мисли щяха да накарат кръвта му да кипне. А сега я смразяваха. Това не са крепости, строени с мисъл за отбрана, това са просто къщи, малки дървени къщурки.
Точно като тази, в която беше и той.
Ваше Кралско Величество,
Пиша това в утрото на втория ден от офанзивата ни. Северняците държат укрепени позиции на северния бряг на реката. В техни ръце са Старият мост, Осранг и Героите. В техни ръце са и бродовете при плитчините и сякаш ни предизвикват да ги превземем. Теренът е изцяло на тяхна страна, но изгубиха инициативата. И сега, след като всичките ни части достигнаха фронта, лорд-маршал Крой няма да се поколебае да я сграбчи.
На южния ни фланг лорд-губернатор Мид вече предприе масирана атака на Осранг. Аз съм на западния, откъдето проследявам настъплението на генерал Митерик към Стария мост.
Тази сутрин, с първите лъчи на зората, генералът държа вдъхновяваща реч. Когато попита за доброволци, които да водят атаката, всеки един в строя, без капка колебание, вдигна ръка. Ваше Величество може да се гордее със смелостта, доблестта и предаността на войниците си. Всеки мъж в дивизията е пример за героизъм.
Горст попи мастилото, сгъна писмото и го подаде на Млад, който го запечата с восък и пъхна в куриерска кожена чанта с изящно изрисувано на нея златното слънце на Съюза.
— До час ще е на път — каза прислужникът и тръгна да изпълни задачата си.
— Отлично — отвърна Горст.
