— Нещата не се променят само с питане и молби — продължи той. — Понякога трябва хубавичко да ги разтърсиш. Който е казал, че войната не променя нищо… ами явно просто не е водил достатъчно войни, прав ли съм? Радвам се, че дъждът спря. Беше на път да ми провали експеримента.
Въпросният експеримент се състоеше от три дебели тръби от матов, сиво-черен метал, монтирани върху дървени рамки. Единият им край беше затворен, а другият беше насочен към далечните очертания на Героите. Бяха нагласени, много внимателно и с изключително старание, на върха на една могила, на стотина крачки от палатката на Горст. Непрестанното тропане, дрънченето и шумотевицата на хора и коне бяха продължили цяла нощ и биха го държали буден, ако той и бездруго не беше прекарал нощта в полусънно състояние. Така обикновено минаваха нощите му, изгубен в дима на къщата за развлечения „Кардоти“, лутащ се, отчаяно търсещ краля. Маскираното лице, което изниква от мътилката на върха на стълбището. Изправен пред Висшия съвет, които го снемат от поста му, и земята сякаш се продънва под краката му. Прегърнал Финри. Прегърнал дим. Кашлящ дим, докато се препъва и залита по лабиринта от коридори на къщата за развлечения…
— Жалка история, а? — попита Баяз.
За момент Горст реши, че беше прочел мислите му.
—
— При всичките ни човешки стремежи, усилия и старание — той разпери ръце към кипящата от дейност поляна, — а още сме зависими от милостта на небесата. И най-вече войната. — Баяз сръбна от чашата, направи недоволна гримаса и лисна в тревата утайката и последната глътка чай. — Веднъж научим ли се да убиваме по всяко време на деня, в пролет, лято, есен или зима, о,
Той се изхили тихичко под мустак.
Професорите от Университета на Адуа запристъпяха към него като двама боязливи свещеници, получили аудиенция пред самия Бог. Онзи, наречен Денка, беше блед като призрак и трепереше. По сбръчканото чело на другия, Соразин, беше избила пот и той го бършеше с кърпа, но тя избиваше отново и отново.
— Лорд Баяз. — Той се опита едновременно да се усмихне и поклони и се представи неубедително и с двете. — Мисля, че времето се оправи достатъчно, за да изпробваме съоръженията.
— Най-после — каза троснато Баяз. — И какво чакате, тогава, Зимния фестивал ли?
Двамата хукнаха обратно, а Соразин скастри мимоходом колегата си. Професорите застанаха до първата тръба и се впуснаха в яростна дискусия с дузината работници с дълги кожени престилки, придружена от ръкомахане, сочене в небето, после в няколко месингови инструмента. Накрая един от работниците се появи с дълга факла в ръка. Професорите и останалите хукнаха назад, изпокриха се зад бъчви и сандъци и запушиха с ръце уши. Работникът с факлата запристъпя към първата тръба с ентусиазма на осъден към бесилото. Протегна колкото можа напред ръка и допря върха на факлата в задната част на тръбата. Пръснаха малко искри, вдигна се струйка дим и се чуха тихо изпукване и съскане.
Горст погледна учудено.
— Какво е…
Разнесе се мощна експлозия и той се просна на земята и притисна длани върху ушите си. Не беше чувал този звук от гуркулската обсада на Адуа, когато те напълниха един изкоп, запалиха го и сринаха до основи сто крачки от градската стена. Часовите надзърнаха изплашено иззад щитовете си. Отрудени работници наскачаха със зяпнали усти от край огньовете. Други се опитваха да укротят подплашени коне, два от които бяха изтръгнали от земята дълъг коневръз и препускаха в галоп през полето, влачейки го след себе си.
Горст се изправи, бавно, предпазливо. От гърлото на една от тръбите се виеше дим, а работниците вече се суетяха около нея. Денка и Соразин спореха яростно. Какво точно правеше това устройство, освен шум, Горст не беше сигурен.
— Е — Баяз пъхна пръст в едното си ухо и го разклати, — ако не друго, поне са достатъчно шумни.
Над долината се понесе далечен грохот. Уж времето се оправяше, но на Гушата му се стори точно като гръмотевица.
— Чу ли това? — попита Сцепеното стъпало.
Гушата вдигна поглед към небето и сви рамене. Облаците се разчистваха, но все още имаше доста от тях.
— Може би пак ще вали.
Дау имаше други грижи, освен времето.
— Как се справяме при Стария мост?
— Дойдоха малко след изгрев-слънце, но Скейл удържа — каза Сцепеното стъпало. — Изтика ги обратно.
— Скоро пак ще дойдат.
— Със сигурност. Мислиш ли, че ще удържи моста?
— Ако не го направи, ще имаме проблем.
— Половината му хора са отзад с Калдер.
— Хм, точно човекът, който искам да ми пази гърба, когато стане напечено — изсумтя Дау.
Сцепеното стъпало и няколко от войниците му се изхилиха. Имаше си начин как стават нещата и което е редно — редно е, а едно от тях според Гушата беше да не оставя хората да се присмиват зад гърба на приятел, колкото и той да е за смях.
— Хлапето може да те изненада — каза той.
— Забравих, че двамата сте доста гъсти — подсмихна се подигравателно Сцепеното стъпало.
