Герои полностью

Той зачопли разсеяно коричката по опакото на ръката си, да види дали ще боли. Примижа от болка — болеше повече от очакваното. Така тънката граница. Беше покрит целият с корички, драскотини и синини, произхода на които вече не помнеше. Но най-много го болеше от загубата на късото му острие — изработка на Калвес — което беше останало някъде в плитчините. Беше една от малкото му останали реликви от времето, когато все още беше командир на Дворцовата стража, а не автор на достойни за презрение измислици. Аз съм като една зарязана любовница, прекалено малодушна да продължи напред, вкопчена в последните си спомени от мръсника, който я е отритнал. Само че по-начумерена, по-грозна и с по-писклив глас. А, освен това убивам хора за забавление.

Той излезе изпод капещото чергило над входа на палатката си. Дъждът беше спрял почти напълно и от задушаващия покров на облаците дори се подаваше малко синьо небе. Пробилите слънчеви лъчи и топлината им по лицето му трябваше поне малко да повдигнат духа му, но вместо това изпита само познатата, непоносима тежест на позора. Денят му се състоеше от върволица идиотски задачи. Тичам. Тренировка. Сера лайна. Пиша писмо. Ям. Гледам. Пиша лайна. Сера писма. Ям. Лягам. Преструвам се, че спя, докато лежа буден с оная си работа в ръка. Ставам. Тичам. Писмо…

Митерик вече беше претърпял първата си несполука в завземането на моста: дързък, прибързан опит, в който Десети пехотен мина по моста, без да срещне съпротива и под радостните възгласи на останалите на южния бряг части. Докато се опитваха да се прегрупират от другата страна, северняците ги посрещнаха с безмилостен залп от стрели, след което изскочиха от скрити в ечемичната нива траншеи и ги нападнаха със смразяващ кръвта вой. Който и да командваше защитата на моста — разбираше си от работата. Съюзническите войници се биха смело, но бяха бързо обкръжени от три страни и смазани. Оцелелите бяха натикани в реката или изтласкани обратно, където се сблъскаха в невъобразимо меле с идващите отзад по моста.

Тогава иззад синорите на южния бряг излязоха дълга редица арбалетчици, които засипаха северняците със стрели. Това ги принуди да отстъпят в пълен безпорядък към траншеите, оставяйки отъпканата нива осеяна с трупове. Десети обаче беше прекалено зле ударен, за да се възползва от ситуацията, и сега стрелците от двете страни на реката се бяха отдали на безрезултатна размяна на амуниции, докато Митерик и щабните му офицери обмисляха следващата атака. И следващата партида ковчези, естествено.

Горст се загледа в рояците мушици, които се виеха над брега, и плуващите във водата трупове. Смелост. Въртяха се на повърхността. Доблест. С лице нагоре, с лице надолу. Преданост. Един съюзнически „герой“ спря, оплетен в тръстиките. Течението довлече северняк, който се бутна леко в него, обви го с ръка в неловка прегръдка и го отнесе със себе си надолу. Ех, любов. Може би когато умра, и аз ще получа прегръдка. Със сигурност приживе не ми се случва често. Горст потисна надигналия се в гърлото му напълно неуместен за ситуацията смях.

— А, полковник Горст! — Първия магус се зададе с жезъл — по-скоро дълга, чепата тояга — в едната ръка и чаша чай в другата. Той огледа реката и товара, който носеше по течението си, пое дълбоко дъх и въздъхна доволно. — Е, не можем да кажем, че не опитаха. Успехът е хубаво нещо, но и във величествения провал има нещо така въодушевяващо, нали?

Не се сещам какво, а уж имам опит в областта.

— Лорд Баяз.

Къдравият прислужник разпъна рязко един походен стол, почисти някаква въображаема прашинка от брезентовата седалка и се поклони ниско на господаря си.

Баяз захвърли безцеремонно жезъла на тревата и седна. Притвори очи и вдигна лице към слънцето.

— Чудесно нещо е войната. Ако се води както трябва, естествено, и с основателни причини. Отделя семето от плявата. Пречиства. — Той щракна силно с пръсти. — Без нея обществото отслабва. Омеква. Като човек, който яде само торти. Нали? — Той се протегна и перна дружески Горст по рамото с опакото на ръката си. — Ау! Обзалагам се, че ти не ядеш само торти, а?

— Не.

И точно като всеки друг, с когото бе говорил, Баяз явно не го слушаше, защото не дочака отговор.