Герои полностью

Меко казано. Устройствата вече бяха изтрещели около две дузини пъти, а амунициите им — големи топки от метал или камък — бяха безразборно пръснати по склона на хълма отпред, в полето около него, в овощната градина в подножието му, някъде далече от другата му страна, веднъж дори право в реката, където вдигнаха огромен воден фонтан.

Каква ли е цената на това малко отклонение? Колко плащаме за възможността да копаем дупки в Севера? Колко болници можеха да се построят с тези пари? Колко приюта за бедните? Да отидат за нещо друго, по-заслужаващо си? За погребения на просяците например? Горст наистина искаше да го е грижа, но това така и не се получи. А, вероятно можехме да ги използваме, за да платим на северняците сами да убият Дау, а ние да се приберем у дома. Но тогава с какво щях да запълня безлюдната пустош на деня си, времето от ставане от сън и…

Нещо проблесна в оранжево и той зърна с периферното си зрение летящи предмети. Стори му се, че видя прислужника на Баяз да стрелка ръка във въздуха пред господаря си — ужасно, неестествено бързо, така че тя начерта размазана дъга пред лицето му. Миг по-късно отекна нова, много по-силна от предишните, експлозия и главата на Горст зазвънтя като огромна камбана. Той усети някаква вълна, която го блъсна в лицето, разроши косата му и го избута, залитайки назад. Прислужникът държеше в ръка димящо, голямо колкото чиния парче метал. Той го подхвърли невъзмутимо в тревата.

Баяз го изгледа учудено.

— Повреда.

— Пътят на прогреса е криволичещ.

Прислужникът изтри полепналата по пръстите му чернилка.

Подобни парчета метал се бяха разлетели във всички посоки. Едно особено едро се беше врязало насред група работници и част от тях сега лежаха мъртви на земята, а останалите бяха опръскани с кръв. Други парчета бяха оставили пролуки в редицата зяпачи или бяха прелетели покрай главите на часовите наоколо. От мястото на една от тръбите се вдигаше огромен облак черен дим. От него излезе работник, целият почернял от мръсотия и облян в кръв. Косата му гореше, а той пристъпяше, залитайки на една страна. Ръцете му ги нямаше. След няколко крачки падна на земята.

— Много — каза Баяз, докато сядаше на стола. На лицето му беше изписано недоволство. — Много криволичещ.

Част от хората наоколо просто стояха и мигаха на парцали. Други пищяха, но повечето се окопитиха и се втурнаха насам-натам, да помагат на ранените. Горст се замисли дали и той да не стори същото. И какво точно да направя? Да им повдигна морала с шегички? Хей, знаете ли я тази за дангалака със смешния гласец, на когото целият му живот се сринал в Сипани?

Денка и Соразин се присламчиха неловко. Черните им одежди бяха омазани със сажди.

— Ето ги и покаялите се виновници — промърмори прислужникът на Баяз. — С ваше позволение, трябва да се погрижа за нещо от другата страна на реката. Имам чувството, че учениците на Пророка не бездействат.

— В такъв случай ние също не можем да си го позволим. — Баяз го отпрати с вяло махване на ръка. — Имаш по-важни неща за вършене от това, да ми наливаш чай.

— Но не са много. — Прислужникът се усмихна на Горст, преди да си тръгне. — Кълна се, точно както пише в кантикските свети писания, за праведния почивка няма…

— Лорд Баяз, ъ… — Денка погледна към Соразин, който му кимна настойчиво, сякаш казваше „хайде приключвай по-бързо“. — Съжалявам да ви го съобщя, но… едно от устройствата експлодира.

Баяз не отговори. Някъде в лагера пищеше жена.

— Мислиш ли, че пропуснах да забележа? — попита накрая Първия магус.

— Едно от другите две изскочи от стойката си при последния изстрел и сега се боя, че ще отнеме доста време да го монтираме отново — включи се Соразин.

— По третото — поде уклончиво Денка — има малка пукнатина, което изисква проучване. И аз… — лицето му се сгърчи, сякаш очакваше някой всеки един момент да му забие нож в гърба, — не съм склонен да го заредя отново.

— Не си склонен?

Недоволството на Баяз стана почти физически осезаемо, като огромен товар на плещите. Дори встрани от погледа му, Горст почувства как коленете му омекват.

— Дефект в металната отливка — прошепна едва Соразин и изгледа на кръв колегата си.

— Сплавите ми са превъзходни — изхлипа Денка, — причината е неправилна смеска на гърмящите прахове, те са…