Герои полностью

— Е, хайде сега — каза Крой, после добави под носа си: — От задника винаги има полза, пък било то и само за да има на какво да седиш.

Ако втората офанзива на Митерик се беше провалила, сега той подготвяше трета. А северняците насреща му най-вероятно още не са се окопитили. Той събра с рязко движение далекогледа и потупа с него дланта си.

Главнокомандващият, който чака да научи всичко, преди да вземе решение, никога няма да го вземе. Предугаждай накъде отива битката. Промените в морала, натиска на врага, предимствата. Доверявай се на инстинктите си. А инстинктите на лорд-маршал Крой казваха, че моментът за съкрушителния удар по левия фланг на врага наближава.

Тръгна към вратата на хамбара, който служеше за временна щабквартира. Нямаше нужда от нова цицина на главата и този път си спомни да се наведе, докато влизаше. Отиде право до писалището, взе един от приготвените листове хартия и без да сяда, натопи писалката в мастилницата.

Подписа се с отривисто движение на китката.

— Фелниг, искам да отнесеш това на генерал Митерик.

— Може да го приеме по-добре от вестоносец.

— Не ме интересува, да го приема както си иска. Интересува ме само да няма извинение да пренебрегне заповедта.

Фелниг беше офицер от старата генерация, който рядко даваше воля на чувствата си, и това беше едно от качествата му, на които Крой истински се възхищаваше. Но ненавистта към Митерик явно се оказа повече, отколкото можеше да прикрие.

— Както наредите, лорд-маршале.

Той дръпна ядно листа от ръката на Крой.

Фелниг едва не си отнесе главата в ниския горен праг на вратата на хамбара, докато излизаше. Едва се сдържаше. Натика заповедта във вътрешния джоб на куртката си, огледа се, за да се увери, че никой не го наблюдава, извади плоската метална бутилка от джоба си и отпи. Огледа се отново и отпи нова глътка. После се метна на седлото и препусна с всички сили по тясната пътека, разпръсквайки встрани прислужници, часови и младши офицери.

Колко различно щеше да е всичко сега, ако той, а не Крой беше натоварен с командването на обсадата на Улриок. Ако Крой, а не той беше изпратен на безсмислен поход през прашното нищо на пустошта. Ако той беше обрал славата, а Крой се бе завърнал с цели двайсет пленени фургона продоволствие, но за негова изненада — забравен от всички. Сега той щеше да е лорд-маршал, а Крой негов началник-щаб, разбирай — момче за всичко.

Той се спусна надолу по хълма по осеяната с локви пътека към Адуейн. Склоновете гъмжаха от хората на Яленхорм, които все още се бореха неуспешно с установяването на някакъв ред в дивизията. Гледката на подобна немарливост му причиняваше почти физическа болка. Едва се сдържаше да не спре коня, да не закрещи заповеди на този и онзи и да им набие най-после някаква цел в главите. Цел — толкова много ли искам от хората в една армия?

— Проклетият Яленхорм — изсъска Фелниг.

Човекът беше истински шут, при това, без да е смешен. Нямаше нито мозъка, нито опита за сержант, камо ли генерал. Но явно това, да си приятел с краля от някогашните му запои по таверните, беше по-важно, отколкото години отлична и самоотвержена служба. Всичко това би вгорчило живота на някоя дребнава душица, но за човек като Фелниг то беше просто още един стимул към съвършенство. Той забави за момент и отпи от плоската бутилка.

Отдясно на пътеката явно се беше случило нещо. Работници с дълги кожени престилки се суетяха около две дълги тръби от тъмен метал, поставени насред голям кръг от почерняла трева. Отстрани лежаха тела, покрити с окървавени чаршафи. Безсъмнено проклетият експеримент на Първия магус беше изгърмял право в лицата на околните. Всеки път когато Висшият съвет се намесваше пряко във военните дела, човек трябваше да очаква сериозни загуби и смърт, според опита на Фелниг — рядко от страна на врага.

— Направи път! — изрева той, докато прелиташе през някакво стадо, на което мястото в никакъв случай не бе насред пътя, принуждавайки един от пастирите да се хвърли встрани от копитата на коня му. Навлезе в Адуейн — най-окаяното село, което беше виждал, гъмжащо от посърнали физиономии, ранени и окаляна сбирщина от кой ги знае кои части. Безполезната, затънала в самосъжаление тиня, останала след проваления опит за нападение от страна на Яленхорм. Изметена в тила на дивизията, като тор зад оборите.