Герои полностью

Може и да беше глупак, но Яленхорм поне изпълняваше заповедите си. А Митерик само гледаше как да се изсули между тях и да прави каквото си иска. Некомпетентността е непростима, но неподчинението на заповед е… още по-непростимо, мамка му. Ако всеки си правеше каквото му скимне, нямаше да има нито координация, нито контрол, нито цел. Нито армия, просто тълпа от хора, всеки с дребнавите си стремежи и суета. От самата мисъл му…

От една врата изникна внезапно някакъв прислужник с кофа в ръка и се изпречи точно на пътя му. Конят се стресна, закова на място и се вдигна на задните си крака, а Фелниг едва се задържа на седлото.

— Разкарай се от пътя ми!

Без да се замисли, той удари мъжа през лицето с камшика си за езда. Прислужникът извика, просна се по очи в канавката, а водата от изпуснатата кофа плисна по стената на къщата. Фелниг пришпори коня и отмина. От горещината на алкохола в стомаха му нямаше следа и сега усещаше червата си свити на ледена топка. Не трябваше да прави това. Беше допуснал гневът му да надделее над разума и от това още повече се ядоса.

От цялото безредие в дивизията на Митерик, най-голям хаос цареше именно около щаба му. Офицерите търчаха насам-натам, пръскаха кал с ботушите си и се надвикваха един друг. Най-гръмогласно изкрещяната заповед вземаше надмощие пред най-добрата идея. Командирът трябва да дава личен пример. Капитанът на ротата си, майорът на батальона си, полковникът на полка, а Митерик на цялата дивизия. Калпави офицери — калпави войници. Калпави войници — поражение. Във времена като тези уставът е това, което спасява животи. Що за офицер позволява подобен хаос в щаба си? Фелниг привърза коня си и тръгна право към входа на шатрата на Митерик. Изпълненият му с възмущение поглед се оказа достатъчен да разчисти от пътя му няколко изпречили се пред него адютанти.

В шатрата цареше двойно по-голяма бъркотия. Митерик се беше надвесил над една маса, притиснат отвсякъде от крещяща камара пурпурни униформи, и бръщолевеше на висок тон. Пред него имаше някаква импровизирана карта на долината. Отвращението му от човека го блъсна в лицето, по-осезаемо от вятър. Той беше от най-лошия тип войници, онези, които прикриваха некомпетентността си под устрем и претенции за нюх в занаята, и за най-голяма беда, почти винаги успяваше да заблуди околните. Но не можеше да заблуди Фелниг.

Той пристъпи напред и отдаде безупречно чест. Митерик му отвърна с властно движение на ръката, без дори да вдигне поглед от картата.

— Нося заповед от лорд-маршал Крой за Първи полк на Кралската гвардия. Ще съм ви признателен, ако я предадете незабавно.

Фелниг не съумя да прикрие добре презрението си и Митерик очевидно го долови.

— Малко сме заети в момента с военни дела, може да я оставите ей…

— Боя се, че това няма да е възможно, генерале. — Фелниг трябваше да положи всички усилия да се сдържи да не плесне Митерик през устата с ръкавиците си. — Лорд-маршалът изрично даде да се разбере, че трябва да настоявам за незабавно изпълнение на заповедта му.

Митерик се изправи и мускулите на огромните му челюсти заиграха.

— Да настоявате, значи?

— Да. Да настоявам.

Фелниг тикна яростно заповедта в лицето му. Костваше му нечовешки усилия да не отвори пръсти и да остави хартията да полети към физиономията на генерала.

Митерик протегна ръка, като едва се сдържаше да не го фрасне с другата, отскубна сгънатия лист от пръстите на Фелниг и го отвори.

Фелниг. Какъв задник. Ама че арогантен, педантичен глупак. Педантичен буквояд, без капка въображение или самоинициатива. Не му стиска за нищо, както биха казали северняците, с присъщата им дарба да наричат нещата с истинските им имена. Какъв късмет, че имаше лорд-маршала за приятел. Какъв късметлия беше, че Крой го влачеше след себе си с всяко свое повишение. Ако не беше той, сега сигурно още щеше да е капитан с впита във врата яка.

Фелниг. Какъв задник. Спомни си го, като докара ония жалки шест фургона с провизии след бляскавата победа на Крой при Улриок. И настояваше приносът му да бъде отчетен. Батальонът му избит почти до крак за някакви си шест фургона с провизии. И приносът му беше отчетен, о, да. Ама че задник, беше си помислил тогава Митерик и до ден-днешен мнението му оставаше непроменено.

Фелниг. Гноясал сфинктер такъв. Виж го само. Задник. Сигурно се мисли за нещо повече от останалите, а не се вижда, че не може да изкара деня, ако не е пил, за последното Митерик знаеше от сигурен източник. Сигурно си мисли, че може да върши работата му по-добре от него. А може би дори тази на Крой? Ама че задник. Той беше от най-лошия тип войници, онези, които прикриваха глупостта си зад устава, и за най-голяма беда, почти винаги успяваше да заблуди околните. Но не можеше да заблуди Митерик.

Два от опитите му за превземане на моста се бяха провалили и сега трябваше да подготви нов, нямаше време да се занимава с тоя помпозен бюрократ. Обърна се към Опкър, неговият началник-щаб, и посочи със смачканата в ръката си заповед на картата.