Следваше нещо, най-вероятно име, но то беше точно на сгъвката на листа, а хартията беше достатъчно протрита на мястото, така че нищо не се четеше. Приличаше на заповед, но Калдер не беше чувал за човек, на име Валимир. Битка при Стария мост. Това не беше кой знае каква новина. Тъкмо щеше да хвърли листа, когато забеляза написаното отдолу, с доста по-груб, наклонен почерк.
Уверете се, че врагът е въвлечен в битката с всичките си резерви, преди да минете потока. Междувременно внимавайте да не издадете позицията си. Аз и хората ми даваме всичко от себе си. Не ни разочаровайте.
Митерик. Дау беше споменал това име. Беше един от генералите на Съюза. Какво каза за него, че е умен, но безразсъден. Аз и хората ми даваме всичко от себе си. Звучеше просто като надут глупак. Но заповядва атака през поток. По фланга. Калдер се намръщи. Не през реката. И не по моста. Огледа се, примига замислено. Къде биха били войниците, за които подобна заповед би имала някакъв смисъл?
— Мътните го взели — промърмори под носа си.
Войниците бяха в гората на запад от тях. Готови да минат потока и да ги ударят по фланга. Това е!
— Значи, все пак струва нещо, а? — подсмихна се лукаво Плиткото.
Калдер почти не го чу. Разбута с рамене братята главорези и тръгна към билото на могилата, провря се през подпрените на стената мъже с мрачни физиономии и погледна от другата страна на потока.
— Какво има? — Хансул Бялото око подкара коня си от другата страна на каменната стена.
Калдер разпъна далекогледа на баща си и го насочи на запад. Проследи оголения, покрит с пънове склон, подмина изоставените бараки на дървосекачите и спря на потъналите в сянка дървета по края на гората. Имаше ли там съюзнически войници, готови да хукнат в момента, в който ги видеха да тръгват към моста? Нямаше следа от хора. Нищо не просветваше между дърветата. Възможно ли е да е номер?
Сега какво? Да спази обещанието си и да се притече на помощ на брат си, с риск да остави задника на цялата армия, лъснал гол срещу врага? Или да остане зад стената и така да остави само задника на Скейл да лъщи срещу вятъра? Това е по-безопасното решение, нали? Да държи позицията си. Да предотврати бедствието. Или просто си казваше така, защото му изнасяше повече? Облекчение ли е това, което чувстваше при мисълта, че има начин да избегне битката? И начин да се отърве от глупавия си по-голям брат? Лъжец, лъжец, вече дори не знаеше дали със себе си беше честен.
Отчаяно се нуждаеше някой да му каже какво да направи. Щеше му се Сеф да беше тук, тя винаги имаше дръзки идеи. Тя беше смела. Калдер не е от типа хора, които се притичват на помощ. Да се мотае отзад, му е по-присъщо. Да отървава кожата. Да убива пленници. Не със собствените си ръце, естествено, да заповядва на друг да го стори. Да чука чужди жени, докато мъжете им са на война, да и това, ако е особено авантюристично настроен. Но това тук надхвърляше далече възможностите и опита му. Мамка му, какво да прави?
— Какво става — попита Бледоликия. — Момчетата…
— В гората от другата страна на потока има съюзнически войници!
Настана пълна тишина и Калдер осъзна, че явно беше казал последното прекалено силно.
— Съюзнически войници? Сигурен ли си?
— Защо още не нападат? — попита Бялото око.
— Защото заповедта им е у мен. — Калдер вдигна пред лицето му листа хартия. — Но скоро ще получат нова.
Той чу мърморенето на войниците около себе си. Досети се, че предават новината от човек на човек. Но това може би не беше толкова лоша идея. Може би именно за това го беше казал по-силно, отколкото трябваше.
— Какво правим тогава? — изсъска Бялото око. — Скейл чака помощ.
— Знам това, не мислиш ли? Никой не знае това по-добре от мен самия! — Калдер се вгледа в гората на запад, свивайки безпомощно ръка в юмрук. — Десетократния. — Майко мила, сега направо гонеше вятъра, да иска помощ от човека, който само преди дни се беше опитал да го убие. — Хансул, тръгвай към Пръста на Скарлинг и кажи на Десетократния, че има войници в гората на запад от потока. Кажи му, че Скейл има нужда от него. Веднага, иначе ще изгуби моста.
— Десетократния? — Хансул повдигна една вежда и го изгледа съмнително.
— Дау каза, че той ще помага, ако имаме нужда от него! Имаме нужда.
— Но…
— Тръгвай!
Бледоликия и Хансул се спогледаха. После Бялото око се качи на коня и препусна към Пръста на Скарлинг. Калдер осъзна, че всички погледи бяха приковани в него. Сигурно се чудеха, защо не постъпи както е редно и не тръгна веднага на помощ на брат си. А също дали си заслужава да продължават да слушат думата на този кретен с хубава коса, който не разбира от нищо.
— Десетократния ще помогне — промърмори Калдер, но не беше сигурен кого точно се опитваше да убеди, тях или себе си. — Изгубим ли моста, всички го загазваме. Съдбата на целия Север се крепи на този мост.
