В средата на стаята един възрастен сержант се бореше с посивял дивак. Двамата се бяха вкопчили в китките един на друг и се лашкаха насам-натам с вдигнати нагоре оръжия, като двама пияни танцьори, които не могат да се разберат кой да води. Малко по-встрани, единият цигулар млатеше някого с инструмента си, който вече представляваше просто парче потрошено дърво с развяващи се в единия му край струни. Отвън в двора портите се тресяха. От вътрешната им страна летяха трески в лицата на часовите, които отчаяно се бореха да ги запънат с алебардите си.
Финри искаше да има някого до себе си и с изненада установи, че мислено желаеше това да е Бремър дан Горст. Предполагаше, че би било по-уместно да е Хал, но нещо ѝ подсказваше, че смелостта, честта и доблестта нямаше да ѝ помогнат много. Брутална сила и ярост, от това имаше нужда в момента.
Видя един бузест капитан с резка през лицето, за когото се носеха слуховете, че бил незаконен син на някаква важна клечка, да промушва със сабята си един дивак с кокалена огърлица — и двамата бяха покрити с яркочервена кръв. Един приятен майор, който навремето, когато беше малка, ѝ разказваше недотам смешни истории, получи боздуган в главата. Залитна настрани и коленете му се огънаха. Едната му ръка търсеше пипнешком липсващата в ножницата му сабя. В този момент отнякъде го посякоха и той се просна на пода сред фонтан от кръв. Оказа се, че го беше довършила сабята на друг офицер, чийто замах бе пропуснал целта си.
— Отгоре! — изкрещя някой.
Диваците бяха успели някак да се качат на горния етаж на странноприемницата и стреляха с лъкове от вътрешния балкон. Един офицер, точно до Финри, се просна по лице на масата със стрела в гърба. Падайки, отскубна една от завесите и тя го покри през глава. Сабята излетя от безчувствената му ръка и издрънча на пода. Финри бързо се пресегна, изтегли кинжала от ножницата на колана му, дръпна се обратно до стената и го скри отстрани до крака си сред гънките на роклята. Все едно пък някой щеше да го е грижа за незначителна кражба в момент като този.
Вратата се отвори с трясък и диваците нахлуха в общата стая на странноприемницата. Явно бяха превзели вече вътрешния двор и избили часовите отвън. Мъжете, които се биеха пред прозорците, се извърнаха рязко, със застинали в ужасени гримаси лица.
— Лорд-губернаторът! — изкрещя някой. — Защитете нег…
Викът му секна и се изви в жалостив писък.
Настъпи пълна суматоха. Офицерите се биеха самоотвержено за всеки инч от общата стая, но губеха битката. Биваха изтиквани към един от ъглите и посичани един по един. Финри бе изблъскана към същия ъгъл, вероятно в резултат на нечия безсмислена проява на рицарство, или по-скоро по чиста случайност. Алис беше до нея, пребледняла и бръщолевеща несвързано. А до нея беше лорд-губернатор Мид, в почти същото състояние. Тримата постепенно бяха изтласкани назад от гърбовете на последните останали офицери, вкопчени в отчаяна битка за оцеляване.
Точно пред Финри стоеше висок войник и тя не виждаше почти нищо над бронята на раменете му. До момента, в който той не падна и през образувалата се пролука не влетя един дивак с нащърбен меч в ръка. Неговото лице видя ясно, макар и за кратко. Беше слаб, с руса коса, а едното му ухо беше прободено от тънки парчета кост.
Мид вдигна ръка и пое дълбоко въздух. Да каже нещо, да извика или да моли за милост. Нямаше значение, преди да го стори, нащърбеният меч се вкопа във врата му, малко над едната ключица. Той залитна и забели очи към тавана. Езикът му висна навън, а пръстите му заопипваха раната. Между тях плисна кръв и потече по разкъсания златен ширит на униформата му. Той се пльосна с трясък върху единия край на масата, почти я преобърна и натрупаната отгоре ѝ хартия се изсипа по гърба му, когато падна на пода.
Алис нададе пореден пронизителен писък.
Финри зяпна трупа на Мид. Внезапно я споходи мисълта, че всичко това може би беше по нейна вина. Че съдбата беше решила да ѝ донесе отмъщение по този начин. Доста пресилено, според нея. Тя би се задоволила с нещо далече по-…
— Ау!
Някой сграбчи лявата ѝ ръка, изви я болезнено и тя се озова лице в лице със зловеща физиономия и два реда изпилени до шипове зъби. Отпечатъкът от ръка, направен със синя боя, на едната му буза беше опръскан с кръв.
Финри го отблъсна от себе си и онзи нададе остър писък. Когато погледна надолу, видя, че държеше кинжала, забит до дръжката в ребрата на дивака. Той я притисна с гръб към стената и започна да извива главата ѝ нагоре. Финри успя да измъкне хлъзгавото острие от гърдите му и да го провре между себе си и тялото на дивака. Изръмжа, натисна върха му под брадичката на дивака и видя острието да потъва. В следващия момент синята му буза се изду от влязлото в устата му парче стомана.
