Вратата се отвори и двете с Алис замигаха срещу нахлулата светлина. На прага стоеше мъж. Едното му око беше странно светло. Прекалено светло. Той наведе глава под горния праг на вратата и когато влезе, Финри видя, че това въобще не беше око, а метално топче, блестящо насред огромен, сгърчен белег. Досега не беше виждала човек с по-чудовищен вид. Алис се разтрепери и издаде някакво странно скимтене. Като никога не изпищя, явно беше прекалено изплашена за това.
— Отвързала си е ръцете — прошепна мъжът през рамо.
— Казах ти, че е куражлийка — отвърна отвън гигантът. — Кажи на Дау Черния, че ще си плати за това. За жената и за обидата, която ми нанася.
— Ще му кажа.
Мъжът с металното око тръгна към тях и извади нещо от колана си. Финри забеляза проблясъка на острие. Нож. Алис също го видя, защото изскимтя тихо и се вкопчи в пръстите ѝ. Финри стисна нейните. Не знаеше какво друго да направи. Мъжът клекна пред тях. Облегна ръце на коленете си, с провесени надолу юмруци, в един от които държеше небрежно ножа. Очите на Финри се стрелкаха от лъщящото острие към лъщящото око и обратно — не знаеше кое от двете я ужасяваше повече.
— Човек си плаща за всичко на този свят, прав ли съм? — прошепна ѝ той.
Ножът се стрелна напред и с едно рязко клъцване преряза въжето около глезените ѝ. Мъжът се пресегна зад гърба си, извади един платнен чувал, нахлупи го на главата ѝ и той я обгърна с тъмнина и спарен въздух с мирис на лук. Усети как я хващат под мишница и я вдигат на крака. Скованите пръсти на Алис се отскубнаха от ръката ѝ.
— Чакай! — чу Алис да крещи някъде отзад. — Ами аз? Ами…
Вратата изтропа.
Ваше Кралско Величество,
Щом четете това писмо, значи, аз съм паднал в битка, отстоявайки до последен дъх интересите на Ваше Величество. Пиша го единствено за да ви кажа онова, което вече не мога да ви съобщя лично: времето, прекарано в служба в Дворцовата стража, и в частност дните като личен телохранител на Ваше Величество, бяха най-щастливите дни в живота ми, а денят, в който загубих този пост — най-мрачният. В случай че съм ви провалил и разочаровал, моля да ми простите и да ме запомните такъв, какъвто бях преди Сипани: покорен, усърден и преди всичко верен до гроб на Ваше Величество.
Най-сърдечни пожелания!
Сбогом!
Размисли за „най-сърдечни пожелания“ и го задраска. Хрумна му, че може би трябва да препише цялото писмо, после реши, че нямаше време за това. Хвърли писалката и без да си направи труда да попие още незасъхналото мастило, сгъна листа и го пъхна под стоманения нагръдник на бронята.
