Герои полностью

Той зърна за секунда над ръба на щита една озъбена физиономия, вдигна крак и изрита човека назад. Блъсна го в гърдите, удари го в лицето, рита го в краката. И с всеки следващ удар го изтикваше все по-назад и по-назад, докато онзи не се преметна с писък през парапета на моста. Копието му полетя и изчезна в бързите води на реката. Незнайно как севернякът успя да се хване с една ръка за парапета. Горст надникна отгоре — побелели от напрежението пръсти на камъка, бликаща от подутия му нос кръв, умолителен поглед. Милост? Помощ? Поне малко снизхождение? Нима не сме всички просто хора? Братя по криволичещия път на живота? Ако се бяхме срещнали при други обстоятелства, щяхме ли да бъдем сърдечни приятели?

Горст стовари щита си и пръстите на северняка изхрущяха под металния ръб. Проследи го с поглед, докато се премяташе презглава към водата.

— Да живее Съюзът? — изкрещя някой. — Да живее Съюзът!

Той ли крещеше? Усети масата от съюзнически войници да тръгва стремително напред. Набра инерция и го понесе със себе си, като треска на гребена на огромна, неустоима вълна. Той посече някого с дългото острие, разцепи нечия глава с ръба на щита си, ремъкът се изплъзна от ръката му и щитът се извъртя накриво. Лицето го болеше — толкова широка бе усмивката му. И всеки дъх изгаряше дробовете му от радост. Това е живот! Това е живот! Е, не и за тях, но…

Изведнъж пред него се отвори пространство и той залитна в него. Пред очите му се ширнаха поля. Вятърът люлееше на вълни златисти нивя, огрени от топлата светлина на залязващото слънце. Същински рай, точно какъвто Пророкът обещаваше на праведните гуркули. Северняците тичаха. Някои бягаха от моста, но повечето тичаха към него. Контраатака. Предвождаше я огромен здравеняк, облечен в тежка черна броня върху черна ризница. В единия си брониран юмрук стискаше дълъг меч, а в другия — тежък боздуган. Стоманата блестеше приветливо на топлата светлина на отиващия си ден. Войниците му — страховит клин от тъмни ризници и ярко боядисани щитове зад гърба му — го следваха по петите. „Скейл! Скейл!“, отекна гръмогласното скандиране на стотици гърла.

Устремът на Съюза се стопи. Войниците на гребена на вълната запристъпяха неохотно напред, блъскани от напиращите зад тях. А най-отпред стоеше Горст, с широка усмивка към залязващото слънце. Не смееше да помръдне, за да не изгуби усещането. Върховно изживяване. Като сцена от историите, които беше чел като дете. Като онази смехотворна картина в бащината библиотека, изобразяваща сблъсъка на Харод Велики с Ардлик Келнски. Сблъсък на първенци! Скърцащи зъби и изпъчени гърди! Славен живот, славна смърт и славна… слава?

Севернякът с черната броня достигна моста и тежките му ботуши задумкаха върху каменните плочи. Острието му изсвистя отстрани на височината на раменете на Горст и той се извърна да парира. Ударът беше чудовищен и ръката му изтръпна. Части от секундата по-късно се стовари боздуганът и той го пое с щита си. Масивната стоманена топка остави дълбока вдлъбнатина в щита и задният ѝ край почти докосна носа му.

Горст отвърна с два яростни посичащи замаха, един високо и един ниско. Севернякът се шмугна под първия, а втория спря с дръжката на боздугана. Замахна с меча и Горст трябваше да се извърти толкова рязко, за да го избегне, че загуби равновесие. За късмет, подпря гръб в щита на един съюзнически войник отзад.

Силен беше този северняшки първенец, и смел, но само сила и смелост не стигат. Той не беше изчел и изучил в подробности всеки един напечатан на хартия наръчник по фехтовка. Не беше тренирал по четири часа дневно от четиринайсетгодишна възраст. Не беше пробягал десетки хиляди мили в пълна броня. Не беше прекарал години в тягостно, вбесяващо унижение. И най-лошото, на него не му е все едно дали ще спечели, или загуби.

Остриетата им се срещнаха във въздуха с оглушителен звън, но този път замахът на Горст беше преценен и съвършено насочен. Сега севернякът изгуби равновесие, вероятно щадейки лявото си коляно. Горст нападна мигновено, но преди да нанесе удар, нечие заблудено оръжие го удари в бронята на рамото и го запрати в обятията на северняка с черната броня.

Двамата се люшнаха в неловка прегръдка. Севернякът веднага опита да го удари с дръжката на боздугана, да го спъне, да се отърси от него, но Горст се беше вкопчил здраво. Почти не забелязваше сражението около себе си, не виждаше другите мъже, всеки впуснат в своя собствена битка на живот и смърт, почти не чуваше стърженето на метал и отчаяните писъци. Беше изцяло погълнат от момента, притворил блажено очи.