Герои полностью

Това все още ли се брои за битка? Славен сблъсък на мъже от двете страни? Или е просто убийство. Беше му все едно. Не ме бива да забавлявам хората с шеги, не мога да водя изискани разговори, но това го умея. За това съм роден. Бремър дан Горст — господар на света!

Продължи да сече отляво, отдясно, остави след себе си следа от кървящите им изпотрошени тела. Неколцина се обърнаха и го посрещнаха, готови за бой, но той съсече и тях. Накълца ги. И продължи напред, млатейки като касапин, задъхан от въодушевление. Подмина някаква ферма отдясно. Беше на половината път между моста към каменната стена отпред. Не беше останал жив северняк в близост до него. Хвърли бърз поглед през рамо и забави крачка.

Никой от хората на Митерик не го следваше. Бяха спрели пред моста, няколкостотин крачки по-назад. Беше сам насред полето. Съвсем сам в атаката към позицията на северняците при стената. Спря. Почувства се като корабокрушенец в ечемично море.

Един млад северняк, когото явно беше изпреварил, дотича отнякъде. Чорлав, облечен в кожен елек, с един окървавен ръкав на ризата отдолу. Нямаше оръжие. Изгледа го, докато минаваше покрай него, и продължи запъхтян през полето. Мина толкова близо, че Горст можеше да го наръга, без дори да помръдва от място, но изведнъж вече не виждаше смисъл да го прави.

Въодушевлението от битката го напускаше и познатият товар започваше постепенно да се натрупва на раменете му. Така бързо потъвам обратно в блатото на отчаянието. Зловонната вода покрива лицето ми. За секунди съм отново онзи окаян идиот, презрян и осмиван от всички. Горст погледна назад към авангарда на Съюза пред моста. Следата от трупове, която беше оставил в полето, вече не му носеше нито радост, нито гордост.

Стоеше, стиснал зъби, подгизнал от пот, задъхан от тичането. Гледаше каменната стена и щръкналите отгоре ѝ копия, победените северняци, които се прибираха зад нея. А може би трябва да ги нападна сам. Ето го, идва славният Горст! Стоварва се върху врага като падаща звезда! Тялото му умира, но името ще живее вечно! Прихна, развеселен, при мисълта. Тъпакът Горст, пропиля си живота, пискливият глупак. Изтърси се в гроба като лайно в канала и също като него вече е забравен. Горст извади ръка от ремъците на очукания щит и го остави да падне на черния път. Измъкна с два пръста писмото изпод нагръдника си, смачка го на топка и го хвърли в ечемика. И без това беше просто жалко хленчене. Засрами се от себе си.

Обърна се и увесил глава, затътри крака по черния път към моста.

Незнайно защо, един съюзнически войник преследва дълго хората на Скейл по черния път. Едър здравеняк, с черна броня и меч в ръка. Застанал на пътя, съвсем сам насред полето, не изглеждаше особено щастлив от победата. Всъщност имаше толкова пораженски вид, колкото и самият Калдер. След като поседя малко, той се обърна и тръгна обратно към моста. Към траншеите, изкопани миналата нощ от хората на Скейл, в които сега се настаняваха войниците на Съюза.

Не всички трагедии на бойното поле са в резултат от славните действия на един или друг участник в битката. Някои идват именно от всеобщото им бездействие. Десетократния не беше изпратил помощ. Калдер не беше помръднал от стената. Не беше стигнал дори дотам, да реши да тръгне на помощ на брат си. Просто беше стоял с изписани на лицето объркване и нерешителност, загледан през далекогледа в нищото, когато изведнъж онези от хората на Скейл, които все още можеха да тичат, хукнаха обратно към стената и южняците завзеха моста.

За щастие, те като че ли за момента се бяха задоволили само с толкова. Сигурно не искаха да рискуват с атака по тъмно. В края на краищата за никого не беше тайна, че утре щяха да тръгнат отново напред. Вече държаха добра позиция на северния бряг на реката и въпреки цената, която Скейл ги бе накарал да платят за нея, не страдаха от недостиг на войска. Както изглеждаше, цената, която Калдер беше платил с бездействието си, беше още по-висока.

Последните от оцелелите се довлачиха до стената, прехвърлиха се от другата ѝ страна и се натръшкаха сред посевите, изтощени, съкрушени, омазани с кал и кръв.

Калдер спря един, като сложи длан на рамото му.

— Къде е Скейл?

— Мъртъв! — изкрещя онзи и отърси ръката му от себе си. — Мъртъв! Защо не дойдохте, копелета такива? Защо не помогнахте?