Харесваше му да не мисли за последствията и просто да излива гнева си. И той го понесе с лекота нагоре, до плоското било на хълма и после между два от каменните блокове. В кръга горяха огньове. Вятърът скубеше яростно пламъците им и пръскаше искри в тъмнината. Светлината им обагряше в оранжево Героите, осветяваше лицата на мъжете около тях, проблясваше в халките на ризниците и остриетата на оръжията. Калдер се насочи към средата на кръга, сред глъчта от гласовете им, последван от Бледоликия и Хансул.
— Калдер. Какво правиш тук — обади се отнякъде Кърнден Гушата.
До него имаше някакъв младеж, когото Калдер не познаваше. Веселяка Йон Къмбър и Прекрасна също бяха там. Калдер ги подмина безцеремонно, мина покрай Керм Желязната глава, застанал край огъня, пъхнал палци в колана и загледан в пламъците.
Десетократния седеше на един пън от другата страна на огъня. При вида на Калдер, на пъпчивото му, лющещо се лице грейна широка усмивка.
— И това ако не е малкият хубавец Калдер! Добре помогна днес на брат си, ти…
В следващия момент очите му се ококориха и той понечи да стане.
Носът му изхрущя под юмрука на Калдер. Преметна се с крясък назад, а Калдер се нахвърли, крещейки, отгоре му, размахвайки юмруци. Не знаеше какво точно крещи, но се дереше с пълно гърло. Млатеше като обезумял, главата му, раменете, вдигнатите пред лицето му ръце. Успя да вкара още един здрав удар в носа му, преди някой да го сграбчи за ръката и да го повлече назад.
— Хей, Калдер, хей!
Разпозна гласа на Гушата, или поне така му се стори, и се остави да бъде издърпан назад, размахващ юмруци и ритащ във въздуха — точно както се очакваше от човек в такъв случай. Все едно единственото, което искаше, е да го оставят да довърши боя. Всъщност прекъсването му дойде съвсем навреме, защото вече се беше изчерпал откъм идеи, а и лявата ръка го болеше ужасно.
Десетократния се надигна тромаво от земята. От носа му шуртеше кръв, не спираше да ругае и да блъска настрана предложените за помощ ръце на хората му. Изтегли меча си с онова тихо съскане на стоманата в ръба на ножницата, което незнайно как прозвучава достатъчно силно, за да бъде чуто от всички, и острието му проблесна заплашително. Настана тишина и тълпата от любопитни зяпачи като един пое дълбоко дъх. Желязната глава повдигна учудено вежди и отстъпи крачка назад.
— Ах, ти, дребно копеленце! — изръмжа Десетократния и прекрачи пъна, на който допреди малко беше седял.
Гушата придърпа Калдер зад гърба си и изведнъж в ръката му се появи меч. В същия момент двама от именитите войни на Десетократния застанаха от двете страни на главатаря си — едно едро копеле с голяма брада и един слаб, кривоглед. Оръжията им вече бяха извадени и готови за действие, което не беше никаква изненада, имаха вид на хора, които няма нужда да търсят дълго, за да докопат оръжие. Калдер усети Бледоликия да застава до него, с отпуснато покрай крака си острие. Хансул Бялото око застана от другата, запъхтян и зачервен от препускането нагоре по хълма, но ръката му с меча дори не потрепваше. Още от момчетата на Десетократния наскачаха, а също Веселяка Йон Къмбър с щит в едната ръка, секира в другата и смръщена физиономия.
В този момент Калдер осъзна, че нещата бяха отишли малко по-далече, отколкото го беше планирал. Не че беше планирал каквото и да било. Реши, че не е редно неговият меч да остане в ножницата си, с толкова извадени на показ оръжия наоколо, при това заради него. За това извади меча си и се усмихна ехидно при вида на окървавената физиономия на Десетократния.
Припомни си прекрасното усещане, което беше изпитал, когато баща му сложи огърлицата, седна на стола на Скарлинг и триста именити войни коленичиха пред първия крал на северняците. Спомни си и прекрасното усещане, когато сложи ръка на корема на жена си и почувства детето му да рита за пръв път. Но не си спомняше някога да е усещал такава гордост, която изпита, когато носът на Десетократния се счупи под кокалчетата на юмрука му.
Подобно чувство не би отказал и занапред.
— Оу, мамка му!
Дрофт скочи на крака и изрита няколко въгленчета върху наметалото на Бек. Той зяпна стреснато и започна да тупка с ръка отгоре им, за да ги угаси.
Нещо ставаше там. Хората скачаха на крака, звънтеше стомана, чуха се ругатни и ръмжене в тъмното. Суматоха, бой, а Бек не знаеше нито кой с кого се биеше, нито защо, нито на чия страна да застане. Но дузината на Гушата тръгна и той тръгна с тях. Изтегли бащиния меч от ножницата и застана до останалите. Отляво беше Прекрасна — извитото острие на меча ѝ, готово за действие. Отдясно стоеше Дрофт, с брадвичка в едната ръка и изплезен между зъбите език. Този път не беше толкова трудно, около него всички правеха същото. Всъщност щеше да е доста по-трудно, направо невъзможно да не извади оръжие.
