Очите му святкаха иззад присвити клепачи, беше оголил зъби, навел глава и наежил рамене, като побеснял пес, готов да разкъса каквото му се мерне пред погледа. Навъсеното му лице беше цялото нашарено с белези, едното му ухо го нямаше, а на врата му висеше златна огърлица с голям, искрящ в оранжево камък по средата.
Бек преглътна тежко. Дау Черния, нямаше кой друг да е. Човекът, победил хората на Бетод шест пъти за една зима, а накрая изгорил до основи Кайнинг, с хората му все още по къщите си. Човекът, който се би в кръга с Кървавия девет и почти спечели, а после беше пощаден от него и принуден да го следва редом с Руд Три дървета, Тъл Дуру Буреносния и Хардинг Мрачния — най-коравата дузина в Севера от незапомнени времена. Сега от тази дузина бяха останали само Кучето и той. Дау Черния, човекът предал и убил Кървавия девет — онзи, за когото хората казваха, че бил безсмъртен — и взел стола на Скарлинг за себе си. Самият Дау Черния. Защитника на Севера или Грабителя, зависи кого питаш. Бек дори не бе мечтал да го срещне.
Дау Черния изгледа Гушата и по погледа му личеше, че хич не беше доволен. Бек не можеше да си представи как би изглеждало задоволството на това изсечено като с тесла лице.
— Ти не трябва ли да гледаш всичко да е мирно и тихо, старче?
— Точно това правя.
Мечът на Гушата все още беше изваден на показ, но върхът му вече сочеше към земята. Тези на останалите също.
— О, такава била работата. Точно на това му казвам аз мирна картинка. — Дау обходи всички с навъсен поглед. — Тук никой не вади меч, без аз да кажа. А сега прибирайте оръжията, всички, излагате се.
— Шибаният дребен пъзльо ми счупи носа! — кресна Десетократния.
— Ау, загрозил те е, така ли? Искаш ли да го цункам да му мине? Нека сега ви обясня как стоят нещата с думи прости, разбираеми за малоумници като вас. Започвам да броя и когато стигна до пет, онзи, който все още държи оръжие в ръка, влиза в кръга с мен. А там ще направя с него неща, каквито правих едно време, преди да се размекна от годините. Едно.
Не се наложи да казва „две“. Гушата се подчини незабавно, последван от Десетократния. Секунда по-късно останалите оръжия изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха и появили. Двете групи останаха една срещу друга и продължиха да се гледат през огъня, но вече по-скоро глуповато, отколкото заплашително.
— Най-добре да го прибереш — прошепна Прекрасна в ухото на Бек.
Той осъзна, че все още държеше бащиния меч в ръка. Прибра го в ножницата с такава скорост, че насмалко да си отреже крака преди това. Само Уирън остана в средата, с една ръка на ножницата на Меча, другата на дръжката — готов да го изтегли.
— Знаеш ли — подсмихна се той загадъчно. — Аз мъничко се изкушавам.
— Някой друг път — изръмжа Дау, обърна се и вдигна театрално ръка. — Доблестни принце Калдер! Поласкан съм до посиране! Тъкмо щях да ти пиша с искане за аудиенция, но ти ме изпревари. Предполагам, си дошъл да ми разкажеш какво стана днес при Стария мост?
Калдер носеше същото фино наметало, което носеше в деня, в който Бек го видя за пръв път в лагера на Ричи, но този път под него беше сложил ризница. И не се усмихваше, гледаше навъсено.
— Скейл умря.
— Чух. Не ми ли личи? Изплаках си очите. Мисълта ми беше, какво стана с моста ми?
— Той се би колкото можа. Повече от всеки друг.
— И падна в бой. Браво на Скейл. Ами ти? Не ми изглеждаш като човек, който се е престарал в битката.
— Бях готов. — Калдер мушна два пръста под яката си, извади сгънато парче хартия и го подаде на Дау. — Но получих това. Заповед от Митерик, съюзническият генерал. — Дау го грабна от ръката му, разгъна го и се вторачи в него. — В гората на запад от нас има съюзнически войници, готови да минат потока. За късмет, разбрах за това, защото ако бях тръгнал на помощ на Скейл, те щяха да ни ударят по фланга и много вероятно сега всички вие щяхте да сте обратно при пръстта, вместо да се чудите дали ми стиска, или не.
— Не мисля, че някой има колебания по въпроса, Калдер — каза Дау. — И ти просто си стоя до стената, а?
— Да, а също поисках помощ от Десетократния.
Очите на Дау се извърнаха бавно и проблеснаха на светлината на огъня.
— Е?
Десетократния изтри малко кръв от горната си устна.
— Какво, е?
— Той поиска ли помощ?
— Лично говорих с Десетократния — обади се един от хората на Калдер. Беше възрастен мъж с белег през цялото лице и едно побеляло око. — Казах му, че Скейл има нужда от помощ и че Калдер не може да отиде заради южняците от другата страна на потока. Всичко му казах.
— И?
Мъжът със сляпото око сви рамене.
— Каза, че бил зает.
— Зает ли? — физиономията на Дау се навъси още повече. — Значи, просто си стоя там, така ли?
— Не мога да тръгна само защото копелето ми казва…
— Седя си на хълма, с Пръста на Скарлинг в задника и просто гледа? — изрева Дау. — Гледа как южняците завземат моста
Той заби палец в гърдите си.
Десетократния примижа страхливо и едното му око потрепери.
