Герои полностью

— Няма никакви южняци отвъд реката, това са лъжи! Той винаги лъже! — Той посочи с треперещ пръст към Калдер. — Винаги имаш по някое шибано извинение, а, Калдер? Винаги измисляш начин да си опазиш ръчичките чисти! Приказки за мир, приказки за предателство или някакви там други приказки…

— Стига — почти прошепна Дау, но това беше напълно достатъчно да накара Десетократния да млъкне на мига. — Хич не ми дреме дали отвъд потока има южняци, или не. — Той смачка на топка хартията в разтреперения си юмрук и я запрати в гърдите на Калдер. — Интересува ме само дали правиш каквото ти казвам. — Дау пристъпи към Десетократния и се надвеси над него. — Утре няма да седиш и да гледаш отстрани, не, не, не. — Ухили се презрително на Калдер. — Нито пък ти, принце на Не-кой-знае-какво. Дните ви на мързел свършиха. Утре вие, две гълъбчета, ще бъдете заедно на стената. Точно така. Рамо до рамо. От сутрин до мрак. И ще се погрижите лайната, които забъркахте, да не се разсмърдят повече. Ще правите онова, за което съм ви довел тук, тъпаци такива — което, в случай че сте забравили какво беше, е да се биете с шибания Съюз!

— И какво, ако са от другата страна на потока? — попита Калдер. Дау се обърна към него със сбръчкано от недоумение чело. — И бездруго сме много разтеглени по стената, а днес изгубих много хора. Превъзхождат ни по численост…

— Това е война — изрева Дау, скочи към него и всички се дръпнаха крачка назад. — Бий се с копелетата! — Замахна във въздуха, сякаш едва се сдържаше да не разкъса лицето му с голи ръце. — О, забравих, ти си по мисленето, нали? Големият хитрец си ти? Ми надхитри ги тогава! Искаше мястото на брат ти, а? На ти го, оправяй се както можеш, дребно лайно такова, или ще намеря друг, който да го прави! И ако утре всеки един не си свърши работата, всеки един, дето му се е прищяло да седи и гледа… — Той притвори очи и извърна лице към небето. — Мъртвите са ми свидетели, ще ви сложа кървавия кръст. И ще ви избеся. И ще ви изгоря. Ще ви докарам такъв край, че само песните за него ще карат певците да пребледняват като мъртъвци. На някой още да не му е ясна картинката?

— Не — отвърна Калдер, посърнал като бичувано муле.

— Не — каза и Десетократния и не изостана по-назад.

Бек не остана с впечатлението, че враждата им беше приключила.

— В такъв случай това е всичко!

Дау се обърна, видя един от хората на Десетократния, изпречил се на пътя му, и го сграбчи за яката. Хвърли уплашения нещастник на земята и изчезна в тъмното, откъдето се беше появил.

— Тръгвай с мен — изсъска Гушата в ухото на Калдер, стисна го за лакътя и го повлече със себе си.

Десетократния и момчетата му насядаха обратно сред ропот и мърморене, а русокосият младеж хвърли на Бек последен кръвнишки поглед. Допреди днес Бек със сигурност щеше да му отвърне със същото, че дори и с някоя по-тежка дума. Но сега той просто извърна очи колкото по-бързо можа.

— Жалко. Тъкмо започваше да ми харесва. — Уирън свали качулката си и се почеса по сплъстената коса. — Как ти беше на теб името?

— Бек. — Реши, че най-добре да го остави само така. — Всеки ден на дузината ли е такъв?

— Не, не, не, момче. Не всеки. — На изпитата физиономия на Уирън грейна налудничава усмивка. — Съвсем малко от тях.

Гушата открай време подозираше, че един ден Калдер ще го вкара в дълбоките лайна, и както изглеждаше, този ден най-после беше дошъл. Продължи да го стиска за лакътя и го поведе надолу по склона, далече от Героите, докато не останаха сами с брулещия вятър. Беше прекарал цели двайсет години в занаята и враговете му се брояха на пръстите на едната му ръка. Един следобед като втори на Дау и вече започваха да никнат като гъби след дъжд, а Брод Десетократния сред тях определено не беше влизал в плановете му. Човекът беше толкова грозен отвътре, колкото и отвън, а и беше ужасно злопаметен.

— Какво беше това, мамка му? — каза Гушата, когато най-накрая спряха, далече от лагерни огньове и любопитни уши. — За малко и двама ни да затриеш!

— Скейл е мъртъв. Ето това е. Гнусното копеле не си мръдна пръста и сега Скейл е мъртъв.

— Ясно. — Гушата започваше да омеква. Замисли се за момент. Вятърът блъскаше високата трева в краката му. — Съжалявам за това. Но един труп повече с нищо няма да е от полза. Особено моят. — Той сложи ръка на гърдите си и я притисна към думкащото отвътре сърце. — Мамка му, някой ден ще умра просто от нерви и вълнение.

— Ще го убия.

Калдер хвърли гневен поглед към билото на хълма и Гушата видя в очите му решимост, която не беше забелязвал досега. Нещо го накара да постави ръка на гърдите му и да го избута леко назад.

— Запази това за утре. За Съюза.

— Защо? Враговете ми са тук. Десетократния не си мръдна пръста, докато Скейл умираше на онзи мост. Стоя, гледа отстрани и се смя.