Ваше Кралско Величество,
Тъмнината най-после се спусна над бойното поле. Днес спечелихме много. Но на огромна цена. С огромно прискърбие ви съобщавам, че лорд-губернатор Мид загина редом с по-голямата част от щаба си. Те паднаха в битка, отстоявайки каузата на Ваше Величество с безпримерни мъжество и кураж.
Тежките сражения в Осранг започнаха на зазоряване и продължиха чак до здрач. Палисадата беше премината още сутринта, а северняците — изтласкани през реката, но по-късно те организираха успешна контраатака и си върнаха северната част на града. Сега реката отново разделя двете страни.
На западния фланг генерал Митерик имаше по-добър късмет. Северняците отблъснаха първите му два опита за превземане на Стария мост, но при третия най-накрая бяха разгромени и принудени да отстъпят зад ниска каменна стена насред полето. В момента генерал Митерик прехвърля кавалерията си на северния бряг и се готви за атака с първите лъчи на зората. От палатката си виждам знамената на Втори и Трети полк, които се веят гордо над позициите, държани само допреди часове от северняците.
Междувременно генерал Яленхорм прегрупира дивизията си и утре, попълнена от наборна войска, тя ще предприеме директно нападение на Героите с цялата си численост. Възнамерявам утре да съм с тях, където лично да стана свидетел на победата им и да информирам Ваше Величество за окончателния погром на Дау Черния, в момента, в който хълмът бъде превзет.
Трябваше да стисне зъби, за да потисне болката в рамото, докато протягаше ръка с писмото. Болеше навсякъде. Ребрата му бяха още по-зле от вчера. Подмишниците го сърбяха ужасно, зачервени, протрити от ръбовете на стоманения нагръдник. Незнайно как се беше сдобил с една дълбока драскотина на гърба, точно между плешките, където бе невъзможно да я достигне.
— Ще помолиш ли Млад да отнесе това? — изпъшка той, подавайки писмото на Рюрген.
— Млад! — провикна се прислужникът.
— Какво? — отвърна Млад някъде отвън.
— Писмо!
Младежът се появи, приведен под платнището на входа, протегна ръка и на свой ред стисна зъби и изкриви лице. Наложи се да пристъпи навътре, за да го вземе, и тогава Горст видя, че дясната половина от лицето му беше покрита с голяма превръзка, с дълга кафява черта от засъхнала кръв на нея.
— Какво е станало? — вторачи се в него Горст.
— Нищо.
— Хм — изсумтя Рюрген. — Кажи му.
Млад го изгледа намръщено.
— Няма значение.
— Фелниг — отговори вместо него Рюрген. — Ето това стана.
Горст скочи на крака, забравил за болките.
— Полковник Фелниг? Началник-щабът на Крой?
— Просто се изпречих на пътя му. Това е. Станалото, станало.
— Ударил го с камшик — каза Рюрген.
— Ударил те е… с камшик? — прошепна Горст.
Остана за момент загледан пред себе си. После се пресегна и грабна от масата дългото си острие, почистено, наточено и прибрано в ножницата.
Рюрген се изпречи на пътя му и протегна ръце да го спре.
— Не прави нищо глупаво. — Горст се промуши покрай него, изскочи от палатката навън в хладната нощ и тръгна през изпотъпканата трева на поляната. — Не прави нищо глупаво!
Горст не се обърна и продължи да върви.
