Твое Кралско Шибанячество,
Истината ли? Под вещото ръководство на злите старчета във Висшия съвет армията ти гние в Севера. Мре, пропиляна с лека ръка, като прахосник бащино богатство. Да бяха съветници на врага, пак нямаше така добре да осуетят плановете на Твое шибанячество в Севера. Спокойно мога да заявя, че щеше да се справиш по-добре без помощта им — на по-сериозно обвинение в момента не мога да се спра. Щеше да ти придаде повече чест просто да беше натоварил войската си на корабите, да им бе помахал просълзен за сбогом от кея, да ги беше запалил и потопил още на пристанището в Адуа.
Истината, значи? Маршал Крой е компетентен командир, който наистина го е грижа за хората му, и аз си умирам да изчукам дъщеря му, но сам човек — толкова. Подчинените му, Яленхорм, Митерик и Мид, драпат със зъби и нокти за званието „най-нескопосан генерал в историята“. Не знам кой го заслужава най-много — приятният некадърен идиот, подмолният лекомислен кариерист или нерешителният педантичен войнолюбец. Последният поне има доблестта да плати с живота си. С малко късмет, скоро всички ще го последваме.
Истината? Всъщност какво ти пука? Стари приятели като нас нямат нужда от преструвки. На мен, за разлика от други, ми е ясно, че си жалко нищожество, безгръбначен фигурант, вайкащо се, самовлюбено и самоненавиждащо се хлапе в мъжка кожа, господар единствено на собствената си суета. Не ти, а Баяз управлява тук. Човек без всякаква съвест, скрупули и милост. Чудовище. По-зловещо от онова, което виждам в огледалото.
Истината, значи? И аз гния тук. Жив погребан, гниещ труп. Ако не бях такъв страхливец, досега да съм се самоубил, но съм и затова убивам други, с надеждата един ден да се облея в достатъчно кръв, че да изляза от нея пречистен. И докато чакам със затаен дъх реабилитацията си, ще съм очарован да поема каквото лайно сметнеш за нужно да изстискаш в лицето ми от кралския си задник.
