— Ти имаше жена за втори, нали така? Как успя да се сработиш с нея?
— Тя се сработи с мен. Никога не съм имал по-добър втори от Прекрасна. Мъртвите са ми свидетели, че съм правил какви ли не грешки, но за това, че я направих втори, не съжалявам. И никога няма да съжалявам. Корава е като магарешки бодил, по-корава от кой да е мъж. Има повече кураж от мен, а и повече мозък. Нищо не ѝ убягва. Освен това е право острие. Доверявам ѝ се напълно. На никого не се доверявам повече.
Дау повдигна учудено вежди.
— Бийте камбаните! Май трябваше на нея да предложа твоето място.
— Може би — промърмори Гушата.
— Човек трябва да може да се довери на втория си. — Дау отиде до прозореца и се загледа в тъмното навън. — Трябва да има доверие.
Гушата се възползва от възможността да смени темата.
— Чернокожата ти приятелка ли чакаме?
— Не съм убеден, че бих я нарекъл приятелка. Но, да.
— Коя е тя?
— От онези, пустинните обитатели е. Черното не я ли издава достатъчно?
— Имах предвид, какво търси тук, в Севера?
— Не съм сигурен какво точно, но от това, което разбрах, има си своя лична война. Много стара война и за момента се оказва, че делим едно и също бойно поле.
— Война между магьосници? — намръщи се Гушата. — Дали искаме да се забъркваме в подобно нещо?
— Ние вече сме се забъркали.
— Къде я намери?
— Тя ме намери.
Това не беше кой знае какво успокоение за Гушата.
— Магьосници. Не знам дали…
— Беше на Героите, нали? Видя Сцепеното стъпало.
— Да.
Не беше от спомените, които му повдигаха настроението.
— Южняците имат магия и са готови да я използват. На огъня трябва да отговорим с огън.
— А какво, ако се опарим?
— Мисля, че е много вероятно — сви рамене Дау. — Война е.
— Поне можеш ли да ѝ вярваш?
— Не.
Ишри се беше облегнала на стената, до вратата, преметнала крак връз крак. Погледна Гушата, сякаш можеше да прочете мислите му, но не беше много впечатлена от тях. Зачуди се, дали знае, че мислеше за Калдер, опита се да го пропъди от главата си, но това само повече го накара да мисли за него.
Междувременно Дау дори не се обърна. Просто заглави факлата в една ръждива скоба на стената и се загледа в пламъка.
— Май предложението ни за мир удари на камък — подхвърли през рамо.
Ишри кимна.
— Никой не ме иска за приятел — нацупи устни Дау.
Ишри го погледна учудено и едната ѝ тънка вежда се повдигна неестествено високо.
— Е, то пък кой иска да стисне ръката на човек, чиито ръце са видели толкова кръв, като моите.
Ишри сви рамене.
Дау погледна към ръката си, после я сви в юмрук.
— Май ще трябва да ги намажа с още малко кръв. Някаква идея откъде ще дойдат утре?
— Отвсякъде.
— Знаех си, че така ще кажеш.
— Защо питаш тогава?
— Поне те накарах да проговориш. — Настана тишина, после Дау се облегна на лакти на перваза на прозореца. — Давай, кажи ми още.
Ишри се отблъсна от стената, протегна назад глава и я завъртя в бавен, широк кръг. Нещо в движенията ѝ всеки път караше Гушата да потреперва от погнуса, все едно гледаше пълзяща, гърчеща се змия.
— На изток командването пое човек, на име Брок. Готви се да атакува моста в Осранг.
— И що за човек е? Като Мид ли е?
— Точно обратното. Млад, красив и смел.
— Обичам млади, красиви смелчаци! — Дау хвърли поглед на Гушата. — Затова си избрах такъв за втори.
— Нито едно от трите не е лошо постижение.
Гушата осъзна, че отново гризе нокти и дръпна рязко ръка.
— В средата — продължи Ишри — Яленхорм събира огромна пехота и се готви да мине плитчините.
Дау се ухили с вълчата си усмивка.
— Ето нещо, което ще чакам с нетърпение. Обичам да съм на някой хълм и да гледам как някой друг се катери по него.
Гушата не можеше да каже, че споделя радостта му, колкото и теренът да беше на тяхна страна.
— На запад Митерик направо изгаря от нетърпение да използва скъпоценната си конница. Също така има хора от другата страна на малката рекичка, в гората на западния ви фланг.
— Ха — повдигна учудено вежди Дау. — Калдер е бил прав.
— Калдер работи здраво през нощта.
— Проклет да съм, ако не му е за пръв път.
— Открадна две от знамената на Съюза и сега ги използва да им се подиграва.
— Няма да намериш по-добър в подигравките от него — изкикоти се под мустак Дау. — Винаги съм го харесвал това хлапе.
— Така ли? — погледна го невярващо Гушата.
— А ти защо мислиш продължавам да му давам шанс? Имам предостатъчно хора, които, за да влязат, къртят вратата с ритник. Но от време на време ми се ще да имам някого, който ще се сети да опита с дръжката.
— Така да бъде — съгласи се Гушата, но не беше убеден, че Дау би останал доволен, ако разбереше, че Калдер опитва дръжката на вратата към убийството му. Не, когато разбереше. Никакво „ако“, „когато“. Нали?
— А това ново оръжие, което имат. — Дау присви свирепо очи. — Какво е?
— Баяз. — Ишри на свой ред присви леко очи. Гушата се замисли дали някъде по света имаше други двама, които да умеят да гледат по-злобно от тях двамата. — Първия магус. Той е с тях. И има нещо ново.
— И само това ли можеш да ми кажеш, че има нещо ново?
Тя вирна брадичка и го изгледа през присвити очи.
