— Да. Кървавия девет донесъл секира в кръга, а баща ми — този меч. Завъртели щита, Кървавия девет спечелил и избрал меча. — Бек го избута настрана. Страхуваше се, че когато пак го извадеше, щеше да наръга някого погрешка. Само за един ден беше придобил особено страхопочитание към острия метал. — Били се и Кървавия девет разпорил корема на баща ми.
Сега му изглеждаше направо глупаво, как беше мечтал да тръгне по стъпките му. Стъпките на човек, когото не познаваше, водещи право към разпилени черва.
— Искаш да кажеш… че Кървавия девет е държал този меч?
— Ще трябва да е.
— Може ли?
Довчера Бек щеше да му каже да върви на майната си, но сега знаеше, че да се правиш на коравия самотник, не води до нищо добро за никого. Затова реши да опита този път да завърже някое и друго приятелство. Взе меча и го подаде на Дрофт с дръжката напред.
— Мътните го взели, страхотен меч — зяпна го ококорен Дрофт. — Още има кръв по него.
— Ъхъ — измънка пресипнало Бек.
— Я да видим какво става тук? — Прекрасна се зададе с ръце на кръста, замислено изплезила върха на езика си между зъбите. — Две момчета си играят един на друг с мечовете край лагерния огън. Не се тревожете, знам как стават тия работи. Мислиш си, че никой не гледа, предстои битка и може да нямаш друг шанс да опиташ. Съвсем нормални са тия неща.
Дрофт се покашля и подаде обратно меча на Бек.
— Просто си говорим за… знаеш, имена. Ти как се сдоби с твоето?
— Името ми ли? — троснато отвърна Прекрасна и ги изгледа през присвити клепачи. Бек не знаеше какво да мисли за жена войн, още по-малко за водач на дузина. И негов главатар. Честно казано, тя малко го плашеше. С този пронизващ поглед и остригана глава, цялата в цицини, със стария белег от едната страна и пресния от другата. Някога би се засрамил, че го е страх от жена, но вече не — сега се страхуваше от всичко. — Дадоха ми го, защото обичам да раздавам прекрасни ритници на любопитни хлапета.
— Получи го от Три дървета. — Веселяка Йон се претърколи по гръб и се надигна на лакът. Отвори леко едно око към огъня. Почеса се по гъстата прошарена брада. — Семейството ѝ имаше ферма на север от Уфрит. Поправи ме, ако бъркам.
— Ще го направя, не се безпокой.
— Тогава тъкмо започваха неприятностите с Бетод. Няколко от момчетата му слезли в долината и тя си остригала главата.
— Остригах я няколко месеца преди това. Все ми се завираше в очите, докато вървях след ралото.
— Добре де, сбърках. Искаш ли ти да продължиш?
— Не, справяш се.
— Та така, нямало нужда да се стриже, но взела оръжие, събрала неколцина селяни от долината със себе си и им устроили засада.
Очите на Прекрасна просветнаха на светлината на огъня.
— Това съм направила, значи.
— Малко по-късно Три дървета дойде, а с него и аз, и Гушата. Очаквахме да видим долината в пламъци, а селяните прокудени от фермите, но вместо това заварихме част от момчетата на Бетод избесени, останалите пленници. И ей това момиче ги пазеше, с ей такава усмивка на уста. И чакай, как точно го каза тогава?
— Не си спомням вече — изръмжа Прекрасна.
— Прекрасна гледка, да видиш жена главатар — избоботи Йон с престорен глас. — В продължение на седмица-две ѝ викаше Прекрасна гледка, после „гледка“ отпадна и така.
Прекрасна кимна, загледана с мрачно изражение в огъня.
— А месец по-късно Бетод дойде отново, този път както си трябва, и долината, така или иначе, свърши в пламъци.
— Е, ама засадата ви си я биваше — сви рамене Йон.
— Ами ти, Веселяко Йон Къмбър?
Йон отметна одеялото и седна.
— За моето име няма много за разказване.
— Недей да скромничиш. В началото му викахме Веселяка съвсем заслужено, защото беше голям шегаджия нашият Йон. Но тогава, в битката при Айнуорд се случи голяма трагедия — отрязаха му оная работа. Повечето женоря в Севера оплакваха тая загуба повече, отколкото онази на всички мъже, бащи и синове, които паднаха в битката. И оттогава веднъж не се е усмихнал.
— Гнусна лъжа. — Йон размаха един дебел показалец към Бек. — Просто никога не съм имал чувство за хумор. А това при Айнуорд беше само драскотина, на бедрото. Много кръв, но никакви сериозни поражения. Уверявам те, там долу всичко си е на мястото.
Застанала зад гърба му, Прекрасна посочи към чатала си и разряза въздуха с ръка.
— И топките — изрече безмълвно тя. — Оная работа и топ…
Йон се обърна назад и тя се престори, че гледа нещо по ноктите си.
— Станахте ли вече?
Потопа се зададе през огньовете и налягалите покрай тях мъже. С него вървеше слаб мъж с рошава прошарена коса.
— Новият ни събуди — изсумтя Прекрасна. — Заварих ги с Дрофт да си пипат оръжията.
— Знаеш, стават такива работи… — каза Йон.
— Ако искате, може да пипнете и моето. — Потопа хвана провесения на колана му боздуган и го изправи напред. — Вижте само каква голяма топка има отпред! — Дрофт се разхили, но на останалите явно не им беше до смях. На Бек със сигурност. — Не искате ли? — Той ги погледна подканващо. — Защото съм стар, нали, за това е? Знам, че е за това.
— Млад, стар, радвам се, че си тук — изгледа го ехидно Прекрасна. — С вас двамата тук, южняците няма да посмеят да ни нападнат.
