— О, Уирън, каква
— Уирън-от-Блай не е кой знае какво име — каза Бек и моментално съжали, когато всички се обърнаха към него, особено когато Уирън го стори.
— Нима?
— Ми… ти си от Блай, предполагам, нали?
— Никога не съм бил там.
— Тогава…
— Ще ти кажа цялата истина за това, откъде идва. Просто Блай е единственото място в планините, за което хората тук са чували. — Той сви рамене. — Но това няма никакво значение. Името само по себе си не значи нищо. Важно е какво прави човек с него. Хората не пълнят гащите, като чуят Кървавия девет, заради името му. Пълнят гащите заради човека, който го носи.
— Ами Уирън Перкото? — попита Дрофт.
— Повече от ясно. Един старец от Устред ме научи на един номер — мога да счупя орех с едно перване на ръката. Виж сега, хващаш го…
— Не ти викат така заради това — прихна Прекрасна.
— Ъ?
— Не, не за това — каза Йон.
— Викат ти Перкото по същата причина, поради която казват така на Лийф Перкото. — Прекрасна почука с показалец остриганата си глава. — Защото всеки знае, че си изперкал напълно.
— Така ли? — погледна я смръщено Уирън. — Това никак не е хубаво, шибаняци такива. Следващия път като чуя някой да ми казва така, ще се разправям с него. А, всичко развали!
— Дарба, какво да правиш? — разпери ръце Прекрасна.
— Добро утро, хора.
Кърнден Гушата вървеше бавно към огъня, запъхтян, с развята от вятъра коса. Изглеждаше изморен. Имаше тъмни кръгове под очите, а ноздрите му бяха зачервени.
— На колене! — викна Прекрасна. — Поклон пред дясната ръка на Дау Черния!
Гушата махна престорено с ръка.
— Няма нужда, няма нужда.
Зад него се появи друг. Коул Тръпката, позна го Бек и стомахът му се сви.
— Добре ли си, главатар?
Дрофт измъкна месото от джоба си и му го подаде.
Гушата седна с изкривено от болка лице до огъня, притисна с пръст едната си ноздра и се изсекна шумно през другата. Взе месото и отхапа.
— Определението за добре се мени с всяка следваща зима. Предвид обстоятелствата, съм почти добре. Ако ме беше питал преди двайсет години, щях да ти кажа, че вече съм умрял.
— На война сме, нали? — нахили се до уши Уирън. — Големият изравнител ни диша във врата.
— Много успокоителна мисъл — каза Гушата и размърда рамене, сякаш нещо наистина дишаше във врата му. — Дрофт.
— Да, главатар?
— Ако южняците нападнат, а според мен това е повече от сигурно… ще е по-добре днес да стоиш настрана.
— Да стоя настрана ли?
— Ще бъде тежка битка. Знам, че не ти липсва кураж, но нямаш достатъчно оръжие и броня. Какво, с една брадвичка и един лък ли ще се биеш? А те имат здрави брони, сериозни оръжия и всичко останало… — Гушата поклати глава. — Ще ти намеря място някъде отзад.
— Главатар, не, искам да се бия! — Дрофт погледна към Бек с пълни с молба за помощ очи. Бек нямаше с какво да му помогне. Той лично не би имал нищо против да остане някъде отзад. — Искам да си спечеля име. Дай ми шанс!
Гушата направи кисела физиономия.
— С име или не, оставаш си все същият човек. С име няма да ти е по-добре. По-скоро зле.
— Така е — изпусна се Бек.
— Лесно им е на онези, дето вече имат имена — отвърна троснато Дрофт и се загледа намусен в огъня.
— Щом иска да се бие, нека се бие — каза Прекрасна.
Гушата вдигна стреснат глава, като човек осъзнал, че не е където си мисли, че е. После се изтегна назад и протегна един крак към пламъка.
— Е, сега това е твоята дузина.
— Точно така. — Тя подритна крака му настрана. — Всички ще се бият. — Йон шляпна Дрофт по рамото и той грейна от щастие, че му даваха шанс да се сдобие със слава. — Освен това не ти трябва нещо огромно — тя чукна с пръст по топката на дръжката на Меча в ръката на Уирън, — за да си спечелиш име. Ти твоето си спечелил със зъби, права ли съм, Гуша?
— Да не си разкъсал някому гърлото със зъби? — попита Дрофт.
— Не съвсем. — Той се отнесе в мисли. — Първата истинска битка, в която участвах, ми донесе много кървав ден. Бях най-отпред, в средата. По онова време жадувах за битки. Исках име. Вечерта насядахме край огъня и аз очаквах да получа нещо страховито. — Той погледна изпод вежди. — Като Червения Бек например. И докато Три дървета се чудеше какво име да ми даде, отхапах голямо парче месо. И бях пиян, предполагам. В гърлото ми заседна кост. Мина цяла минута, кой ли не ме тупа по гърба, а аз не можех да си поема въздух. Накрая се наложи едно от по-едрите момчета да ме обърне надолу с главата и да ме тресе, докато кокалът не изпадна. Няколко дни след това не можех да говоря. И Три дървета ми даде името Гушата.
— Шоглинг рече — обади се Уирън, докато, извил гръб, се взираше в небето, — че мъж с кокал в гърлото… ще ми покаже съдбата.
— Умирам си от радост — изсумтя Гушата. — Бях бесен, когато получих такова име. Сега разбирам, че Три дървета ми е направил услуга. Искал е да ме научи на малко смирение.
— И явно е успял — изхриптя Тръпката. — Право острие си, нали така?
— Ъхъ. — Гушата прокара език по зъбите си и се намръщи. — Самото олицетворение на право острие.
