Герои полностью

— Мид беше убит. — Устата му се отваря и затваря безмълвно, като на изхвърлена на брега риба, ръката му опипва дългия прорез в пурпурната му униформа. После се строполява на земята и хартията от масата се посипва по гърба му. — Смея да твърдя, че имаш нужда от нов губернатор на Англанд.

— Негово Величество има нужда от нов губернатор. — Първия магус въздъхна дълбоко. — Но подобно назначение не е лека работа. Безспорно някой роднина на Мид ще настоява да го наследи, но ние не можем да си позволим такъв висок пост да се превърне в дрънкулка, предавана по наследство в нечие семейство. Също така мнозина големци от Камарата на лордовете ще решат, че им се полага, но ние също така не можем да си позволим да издигнем един от тях толкова близо до короната. Колкото по-близо до нея се изкачи човек, толкова по-трудно му е да се удържи да не протегне ръка към нея. Твоят свекър е идеален пример. Естествено, можем да издигнем някой обикновен бюрократ на поста, но тогава лордовете ще скочат да ни обвиняват в назначението на марионетки. Не, те и така ни създават достатъчно главоболия. Толкова трудно за постигане равновесие на силите, толкова много лични вражди, толкова ревност и опасности трябва да се вземат под внимание. Направо да му се прииска на човек да се откаже от политиката.

— Защо не съпругът ми?

Баяз килна глава на една страна.

— Доста си пряма.

— Тази сутрин съм такава.

— Още едно качество, на което винаги съм се възхищавал.

— О, небеса, пример за възхищение съм аз!

Вратата се затръшна и хлипането на Алис секна.

— Не съм сигурен колко подкрепа мога да осигуря на съпруга ти. — Баяз лисна утайката от дъното на чашата във влажната трева. — Баща му е един от най-известните предатели на короната в цялата история на Съюза.

— Самата истина. А също така най-великият измежду благородниците, първенец в Камарата на лордовете, стигнал на един глас разстояние от короната. — Финри не се замисли нито за миг над последствията от това, което казваше. По-малко отколкото камъкът, който подскача по повърхността на водата, се замисля за това, колко кръга ще остави след себе си. — Когато земите му бяха отнети, властта му изчезна, сякаш никога не е съществувала. Смея да твърдя, че аристокрацията се е почувствала леко притеснена от подобно действие на короната. Колкото и да са се наслаждавали на падението му, няма как да не са видели в него сянката на своето собствено такова. Смятам, че възстановяването на сина му и връщането на една частица от властта на баща му би се приело добре в Камарата на лордовете. Ще им даде сигурност и спокойствие, вяра в рождените права на старите аристократични родове и така нататък.

Баяз повдигна леко брадичка и веждите му се сключиха.

— Възможно е. И?

— И докато старият лорд Брок не страдаше от липса на съюзници и врагове, синът му няма никакви. От осем години е отритнат и презрян от всички. Не е част от ничия фракция в Камарата на лордовете, няма скрити помисли и не върти интриги. Иска просто да служи вярно на короната. Неведнъж е доказал на бойното поле доблестта, смелостта и безпримерната си вярност към Негово Величество. — Тя погледна Баяз право в очите. — Ще е добър пример. Вместо да се принизява до дребнаво политиканстване, нашият монарх избира да възнагради вярната служба, заслугите и класическия героизъм. Ще се хареса на простолюдието.

— Вярна служба, заслуги и класически героизъм. Подходящи качества за добрия войник — каза Баяз с равнодушието на свинар, обсъждащ наддаването на свинете си. — Но лорд-губернаторът е на първо място политик. От него се искат гъвкавост, безмилостност и набито око за извличане на лични ползи. Как е съпругът ти в тази област?

— Изостава, но може би някой близък до него разполага с всички тези качества.

Стори ѝ се, че устните на Баяз се извиха леко в загадъчна усмивка.

— Започвам да вярвам, че е така. Отправяш ми интересно предложение.

— Значи, все пак не си помислил за всичко?

— Само пълният невежа вярва, че знае всичко. Може дори да подхвърля идеята при следващото заседание на Висшия съвет.

— Аз мисля, че е по-добре да се вземе бързо решение, вместо да се чака, докато цялата работа се превърне в… проблем. Естествено, не съм безпристрастна, но искрено вярвам, че съпругът ми е най-подходящият човек за поста.

— А кой е казал, че търся най-подходящия — изсмя се Баяз. — Някой малодушен глупак може да се окаже по-удобен за всички. Малодушен глупак, с малодушна, страхлива жена.

— В такъв случай, боя се, че не мога да предложа нищо. Ето ти ябълка.