Герои полностью

— Осми, Тринайсети пехотен и Старикският полк ще водят. Как само го каза, все едно става дума за танци. Защо ли обаче подозирам, че ще има повече жертви, отколкото на танцова забава. Дванайсети и Адуанският доброволчески полк оформят втората вълна. А вълните, както знаем, се разбиват в брега, попиват в пясъка и скоро биват забравени. Остатъците от Ростодския полк и Шести ще следват най-отзад като подкрепления. Остатъци, остатъци. Скоро всички ще бъдем само остатъци.

Кучето изпуфтя с издути бузи, докато оглеждаше огромната армия зад генерала.

— Е, поне хора имаш в изобилие. Разбира се, а също пръст, в която да ги погребеш.

— Първо прекосяваме при плитчините. — Яленхорм посочи със сабята си виещите се около пясъчните навлаци потоци вода. — Предполагам, са скрили хора на отсрещния бряг, които ще ни пресрещнат още там.

— Естествено — каза Кучето.

Върхът на сабята се отмести по посока на редиците плодни дръвчета, чиито върхове се подаваха между билата на могилите покрай брега и склона на Героите.

— Очакваме малка съпротива при овощните градини. Предполагам, ще е повече от малка.

— Ние може би ще успеем да ги прогоним оттам.

— Но ти нямаш и сто души.

— Бройката не е всичко във войната — смигна му Кучето. — Част от хората ми са вече от другата страна и чакат. Минете ли реката, просто ми дай малко време. Ако успеем да ги изметем оттам, хубаво, ако ли не, нищо не губите.

— Така да бъде — каза Яленхорм. — Готов съм да опитам всичко, щом ще означава спасени животи. Интересно, аз си мислех, че работата ни е да отнемаме животи. — Овладеем ли овощните градини… — Върхът на сабята се стрелна решително нагоре по склона, първо към малкия каменен кръг на билото на южното продължение на хълма, после към Героите на върха, грейнали с бледата оранжева светлина на догарящите в кръга огньове. Той сви рамене и върхът на сабята увисна надолу. — Изкачваме хълма.

— Изкачвате хълма? — повдигна вежди Кучето.

— Точно така.

— Мамка му. — Горст нямаше как да не се съгласи с този коментар. — Там са от вече два дни. Дау Черния може и да е всякакъв, но не е глупак. Ще бъде подготвен. Побити заострени колове, изкопани траншеи и хора на каменната стена, и ще ви засипе със стрели, и…

— Целта ни не е на всяка цена да ги изтласкаме от хълма — прекъсна го Яленхорм с изкривено в такава горчива гримаса лице, сякаш стрелите вече се сипеха отгоре му. — Целта ни е да ги притиснем и държим ангажирани, докато генерал Митерик и полковник Брок пробият по двата фланга.

— Хубаво — съгласи се Кучето, но не даваше вид на убеден в плана.

— Но все пак се надяваме да постигнем повече от това.

— Хубаво, но исках да кажа… — Кучето пое дълбоко въздух и обърна очи към Героите. — Мамка му. По-добре не бих го казал. Сигурен ли си?

— Мнението ми не е от значение. Планът е на маршал Крой, съставен съобразно изискванията на Висшия съвет и волята на краля. Моята отговорност е изпълнението му.

— Е, щом си решил да потегляш, хубаво, но на твое място не бих се бавил. — Кучето им кимна за довиждане и извърна коня си. — Чака ни дъжд. Много дъжд!

Яленхорм вдигна глава към навъсеното небе, което вече беше достатъчно изсветляло, че да се покажат препускащите по него облаци, и въздъхна.

— Изпълнението на плана е изцяло в мои ръце. Минаваме реката, пресичаме овощните градини и тръгваме нагоре по склона. Просто вървим на север. Това, предполагам, е по силите ми. — Той замълча за момент. — Много исках да постъпя както трябва, но се доказах като… не като най-големия тактик в армията на Негово Величество. — Въздъхна отново. — Е, днес поне ще командвам от първата редица, ако не друго, това го мога.

— При цялото ми уважение, мога ли да предложа да размислите и останете в тила?

Яленхорм извърна стреснат глава и го погледна учудено. От това, какво казах, или от това, че казах повече от три думи на кръст? Обикновено в мое присъствие хората говорят като на стена и явно очакват подобаващо поведение от слушателя си.

— Загрижеността ви за моята сигурност е трогателна, полковник Горст, но…

— Бремър. Така, като умра, ще има поне един, с който сме на малко име.

Яленхорм се ококори от изненада. После се усмихна натъжено.

— Наистина съм трогнат, Бремър, но се боя, че не мога да го допусна. Негово Величество очаква…