Започна да вали. Усещаше от време на време капките по лицето си. Копитата на коня му се хлъзгаха по късата трева и той пръхтеше и мяташе глава, причинявайки му допълнително болка в бедрото с всяко по-рязко движение. Тогава полетяха първите стрели отгоре. Огромно количество стрели. Издигнаха се нагоре, после се обърнаха плавно във въздуха и полетяха право надолу.
— Майко мила.
Той инстинктивно сви рамене, замижа и се прегърби като човек, излязъл на верандата си и озовал се под градушка. Няколко стрели паднаха около него и се забиха безшумно в тревата от двете му страни. Чу зад гърба си тракането и звъненето на метал, с които отскачаха от броните и щитовете на войниците. Чу се писък, последван от втори. След тях викове. Някой беше улучен.
Проклет да е, ако просто си стои и бездейства.
— Яя! — Той пришпори коня си нагоре, стиснал очи и зъби при всяко подрусване на седлото, далече пред хората си. Спря на двайсетина крачки от траншеята на врага и земния насип над нея. Видя стрелците да надничат отгоре. Лъковете им се откроиха ясно на фона на небето, което започваше отново да притъмнява. Капките дъжд затропаха по шлема му. Беше ужасно близо. Прекалено лесна мишена. Над главата му изсвистяха още стрели. Винклър се обърна с мъка на седлото, изправи се на стремената и вдигна сабя. — Мъже от Тринайсети! Удвои темпото! На разходка ли сте тръгнали?
Стрелите се изсипаха върху първата редица и свалиха още от хората му, но останалите нададоха мощен рев и се втурнаха почти тичешком нагоре. Добър знак за решимостта и бойния дух, предвид това, какъв дълъг марш бяха извървели.
Винклър усети странно тръпнене в крака си, погледна надолу и изгледа с учудване стърчащата от безчувственото му бедро стрела.
— Най-неуязвимата част от тялото ми, задници такива! — изкрещя той към северняците зад насипа.
Запъхтените мъже от първата редица се изравниха с него и продължиха с вик нагоре по склона.
В шията на коня му потъна стрела. Животното се вдигна на задните си крака и Винклър подскочи на седлото. Успя да се задържи за юздата, но това се оказа безполезно. Конят му подскочи настрани, усука се и политна. Сгромоляса се с мощен грохот.
Винклър се отърси от замайването. Опита да се надигне и огледа, но се оказа притиснат под тежестта на животното. Още по-лошо, заедно с него под коня му лежеше премазан войник, чието копие го беше пронизало. Окървавеният му връх стърчеше от корема на Винклър, точно под ръба на стоманения му нагръдник. Той въздъхна безпомощно. Явно колкото и броня да слагаш, пак не е достатъчно, никога не е там, където ти трябва най-много.
— Майко мила — промълви той, загледан в стърчащата от бедрото му пречупена стрела и стоманения връх на копието в корема си. — Ама че бъркотия. — Странно, но почти не болеше. Това май беше лош знак. Може би. Навсякъде около него в пръстта тупкаха краката на хората му, тичащи нагоре по склона. — Напред, момчета, напред. — Оттук нататък трябваше да се справят без него. Погледна към земния насип. Беше съвсем близо. Видя един чорлав северняк да се надига и да насочва лъка си към него.
— Проклятие — каза Винклър.
Сръднята се прицели в копелето с коня. Сега той беше премазан под него и не представляваше опасност за никого, но да се перчи така безстрашно човек в обсега на лъка му, си беше истинска обида за уменията му на стрелец. И с неговия късмет, тази коварна, гнусна гадинка, точно когато пускаше тетивата, някой го сръга в лакътя и стрелата му отиде високо над целта.
Грабна веднага нова, но докато я запъне в тетивата, нещата вече леко се бяха оплескали. Малко повече от леко. Южняците бяха стигнали изкопа и насипа над него и сега на Сръднята му се искаше да бяха копали по-дълбоко и натрупали пръстта по-високо. Имаше прекалено много от проклетниците пред рова, а зад тях напираха още.
Момчетата на Ириг се бяха струпали зад земния насип, ръгаха с копия над него и крещяха колкото им глас държи. Имаше и копия, които ръгаха в обратната посока. Надигна се на пръсти да погледне от другата страна и веднага се дръпна назад, за да избегне замахващата секира на Ириг, която профуча на косъм от носа му. Веднъж кипнеше ли му кръвта на това яко копеле, пет пари не даваше кой от околните ще го отнесе.
Един от своите залитна и се вкопчи в Сръднята. Почти го повлече надолу със себе си, докато драпаше по гърдите му. През разпорената му ризница бликаше кръв. На опразненото от него място на насипа изскочи южняк. Появи се така внезапно на върха на купчината пръст, сякаш беше изстрелян от пружина. Беше безврато копеле, с масивна челюст и сбръчкано, свъсено над малките му очички високо чело. Не носеше шлем, само дебела, очукана и надрана броня по цялото тяло. В едната си ръка държеше щит, а в другата почервенял от кръв тежък меч.
