Разнесе се конски тропот и по пътеката от запад се зададе конник. Всички притаиха дъх и впериха очи в тъмния силует на ездача. Постепенно от сивата пелена изплува намръщената физиономия на човек със завидна двойна брадичка.
— Фелниг! — викна баща ѝ. — Какво става отляво?
— Митерик тръгна преждевременно, ето това става, мамка му! — изстреля Фелниг с пяна на устата, докато скачаше от седлото. — Изпрати кавалерията си през ечемичното поле в тъмното! Пълно безразсъдство!
Знаейки за отношенията между двамата, Финри подозираше, че полковникът беше прибавил и собственото си отношение в обрисуването на провала на Митерик.
— Видяхме това — процеди баща ѝ през стиснати устни.
Очевидно беше стигнал до същото заключение.
— Този човек трябва да бъде свален от командване!
— Може би по-късно. Резултатът от атаката?
— Все още… не беше ясен, когато тръгнах.
— Значи, нямаш и най-малка представа какво става там, долу?
Фелниг понечи да отговори, но затвори уста.
— Реших, че ще е най-добре да се върна тук колкото може по-бързо… — смотолеви накрая.
— За да докладваш за грешката на генерала, но не и за резултата от атаката му. Благодаря, полковник, но тук не страдаме от липса на неведение. — Той не му остави време да отговори, обърна му гръб, отдалечи се и продължи да се взира безрезултатно на север. — Въобще не трябваше да ги изпращам — чу го да си мърмори под носа Финри, докато минаваше покрай нея. — Въобще не трябваше да ги пращам там.
Баяз издиша тежко и звукът на въздишката му се заби като тирбушон между потните плешки на Финри.
— Най-искрено съчувствам на баща ти.
Финри откри, че възхищението ѝ от Първия магус постепенно се стопява, а омразата ѝ към него се изостря с всяка минута.
— Нима? — каза тя с интонация, подхождаща повече на „млъквай“ и влагайки същия смисъл.
Ако Баяз беше прозрял смисъла зад думите, явно беше избрал да не им обръща внимание.
— Колко жалко, че не можем да видим отгоре как бъхтят малките човечета в ниското. Нищо не може да се сравни с поглед от високо над бойното поле по време на битка, а тази е солидна, дори за човек като мен, видял какво ли не. — Баяз вдигна усмивка към все повече смрачаващите се небеса. — Подобаваща буря! Каква драма, а? Няма по-удачен фон за сблъсъка на две армии.
— Да не би ти да си я предизвикал, ей така, за да ти е по-интересно?
— Ще ми се да можех. Представи си само, ще се появявам навсякъде с гръм и трясък! В Старите времена господарят ми можеше да извиква светкавици с една дума, да кара реките да прииждат с жест, да докара ледена мъгла само с мисъл. Толкова могъщо бе Изкуството му. — Той разпери ръце, вирна лице към дъжда и вдигна жезъл към изливащите се отгоре им облаци. — Но това беше много отдавна. — Ръцете му се спуснаха надолу. — Днес ветровете се обръщат накъдето си поискат. Също като битките. А ние, трябва да действаме с по-… обиколни подходи.
Чу се нов конски тропот и от мътилката отпред изплува млад офицер с раздърпана униформа.
— Докладвай! — кресна гръмогласно Фелниг и Финри се замисли как ли е оцелял толкова дълго, без някой да му размаже мутрата.
— Хората на Яленхорм изтикаха северняците от овощните градини — отвърна запъхтяно вестоносецът — и сега изкачват хълма с всички сили!
— Докъде са стигнали? — попита баща ѝ.
— Последно ги видях почти при по-малките камъни. Децата. Но дали са успели да превземат кръга…
— Съпротивата тежка ли е?
— Става все по-тежка.
— Кога ги остави?
— Яздих с всички сили, господине, което ще рече… може би преди четвърт час.
Баща ѝ изскърца със зъби. Очертанията на Героите бяха размити в сивата мътилка отпред, а хълмът представляваше просто по-тъмно, размазано петно на фона на мрачното небе. Финри можеше да се досети за какво мислеше баща ѝ. В момента можеха да са навсякъде — отдавна славно завзели хълма, в разгара на люта битка или разбити и отблъснати от билото. Всичките живи и здрави или всичките мъртви, победители или победени. Той се извърна рязко.
— Оседлайте коня ми!
Самодоволната усмивка на Баяз угасна като задушения пламък на свещ.
— Не ви съветвам. Там не можете да направите нищо, маршал Крой.
— Със сигурност не мога да направя нищо и оттук, лорд Баяз — отвърна учтиво баща ѝ, докато минаваше покрай него, и тръгна към конете.
Щабът му го последва, заедно с няколко от часовите. Фелниг крещеше заповеди наляво-надясно. Изведнъж насред щаба настана оживление.
— Лорд-маршале! — провикна се към него Баяз. — Не смятам, че е разумно!
Баща ѝ дори не се обърна.
— Тогава вие останете тук.
Той постави крак в стремето и възседна коня си.
— Мътните да го вземат — изсъска под носа си Баяз.
Финри го дари с немощна усмивка.
— Както изглежда, май все пак ще се наложи да слезете долу. Сигурна съм, че оттам се вижда много по-добре как бъхтят малките човечета.
Първия магус не оцени шегата.
— Идват!
