Тя ненавиждаше вкуса на чая, но ако това означаваше възможност да поговори с един от най-влиятелните мъже в Съюза, беше готова да изпие цял океан от него.
Баяз я стрелна с добре преценяващия поглед на притежател на заложна къща, помолен да оцени стойността на безвкусно бижу. Баща ѝ се покашля и някак неохотно каза.
— Това е дъщеря ми…
— Финри дан Брок, разбира се. Поздравления по случай скорошната ви женитба.
— Виждам, че сте много добре информиран, лорд Баяз — сподави изненадата си Финри. — Не знаех, че съм достойна за вниманието на човек с вашето положение.
Мид изсумтя одобрително зад гърба ѝ, но тя не му обърна внимание.
— Нищо не е недостойно за вниманието на старателния — отвърна Баяз. — Все пак властта се корени в познанието. Съпругът ви ще да е наистина забележителен човек, така добре да успее да излезе от сянката на семейството си и предателството на короната, което тегне над него.
— Такъв е — отвърна без никакво смущение Финри. — Той по нищо не прилича на баща си.
— Много добре. — Баяз продължаваше да се усмихва, но погледът му беше станал по-корав от камък. — Не бих искал да ви видя да страдате, в случай че бъде обесен.
Настъпи неловко мълчание. Финри хвърли бегъл поглед на полковник Бринт и лорд-губернатор Мид, чудейки се дали някой от двамата няма да се застъпи за Хал като отплата за безкрайните му преданост и старание. Бринт прояви благоприличието поне да изглежда виновно. Физиономията на Мид беше самото задоволство.
— В цялата армия на Негово Величество няма да намерите по-всеотдаен и лоялен офицер от съпруга ми — отвърна накрая Финри.
— Радвам се да го чуя. Лоялността е важно нещо по време на война. Победата обаче е друга работа. — Баяз огледа смръщено офицерите. — Лош ден, господа. От най-лошите.
— Генерал Яленхорм се надцени — обади се, без някой да го е питал и без капка съпричастност, Митерик. Типично в свой стил. — В никакъв случай не е трябвало да допуска такова разтегляне на частите си…
— Генерал Яленхорм действа по мое нареждане — сряза го маршал Крой и Митерик замлъкна, гузен от скастрянето. — Да, всички ние надценихме възможностите си и северняците ни изненадаха…
— Чаят ви. — Чашата чай се озова изневиделица в ръката на Финри и очите ѝ срещнаха тези на прислужника на Баяз. Странни очи, едното синьо, другото зелено. — Убеден съм, че съпругът ви е предан, доблестен и усърден офицер — прошепна ѝ той с едва доловима и ни най-малко сервилна усмивка на уста, сякаш двамата бяха единствените наоколо, които биха оценили току-що казана шега.
Думите му я изненадаха, но преди да успее да реагира, той се оттегли с чайник в ръка и се зае да пълни чашата на Баяз. Финри погледна с погнуса в чашата си, огледа се и когато беше сигурна, че никой не я наблюдава, лисна крадешком съдържанието ѝ върху стената.
— … възможностите ни бяха сериозно ограничени — продължаваше в този момент баща ѝ, — предвид нуждата от светкавично разрешение на конфликта, съгласно заповедта на Висшия съвет…
— Нуждата от светкавично разрешение на конфликта, маршал Крой, е факт, пред който сме изправени всички, и това, че е политически, а не физически императив, не го прави с нищо по-незначителен. — Баяз стисна устни и сръбна от чашата. Всички очи се извърнаха и приковаха в него, а в стаята настана такава тишина, че игла да паднеше, щеше да се чуе. Колко само ѝ се искаше на Финри да притежава подобно умение, да може така да говори, че всяка нейна дума да среща пълното внимание на околните. Усвоеше ли го — край на заядливите и шеговити подхвърляния, край на острите забележки. — Когато зидарят строи стена на склон и когато впоследствие тя се срути, може ли да се оплаква, че видите ли, щяла е да стои с векове, ама ако я беше вдигнал на равен терен? — Той поднесе устни към чашата, сръбна и отново присъстващите затаиха дъх. — По време на война няма равен терен, господа.
Финри изпита почти физическа нужда да се притече на помощ на баща си, едва се сдържаше да не скочи. Все едно под роклята ѝ беше влязла оса и тя просто трябваше да я смачка, на мига. Вместо това прехапа устни и замълча. Да се заяждаш с Мид, е едно, да се заяждаш с Първия магус — съвсем друга работа.
— Не възнамерявам да търся оправдания — отвърна гордо баща ѝ. — Поемам цялата отговорност за провала. Вината за понесените загуби е изцяло моя.
— Готовността ви да понесете цялата вина ви прави огромна чест, но от това няма да има никаква полза. — Баяз въздъхна дълбоко, сякаш поучаваше виновен за някоя пакост внук. — Нека се поучим от грешките си, господа. Да сложим вчерашните провали зад гърба си и да гледаме към утрешните победи.
Всички закимаха, сякаш по-голяма мъдрост не бяха чували през живота си, включително баща ѝ. „Ето на това казвам аз власт“, помисли си Финри.
Не знаеше дали има друг на този свят, когото така силно мразеше и на когото същевременно така много се възхищаваше.
