Герои полностью

Възрастният войн стисна здраво устни и пристъпи в светлината на огъня.

— Искам ти и момчетата ти да удържите Осранг. Предполагам, утре ще ви натиснат здраво.

— Не ги виня — сви рамене Ричи. — Ние бая ги натиснахме днес.

— Не ги оставяй да минат моста, Ричи. Желязна глава.

— Главатар?

— Ти ще наглеждаш плитчините. Искам хора в овощната градина, искам хора на Децата, искам хора, готови да умрат, но по-склонни да се бият и трепят наред. Там е единственото място, откъдето могат да дойдат с много войска накуп, и искам, ако го направят, здравата да ги настъпим.

— Това аз го мога — отвърна Желязната глава и отново се подсмихна подигравателно към Златния. — Мен няма кой да ме спре.

— Къфо ифкаш да кажеш с туфа? — озъби му се Златния.

— За всеки ще има от славата — укроти ги още преди да са се сдърпали, Дау. — Златен, днес ти се би здраво, така че утре ще си отзад. Ще покриваш терена между Ричи и Желязната глава и ще си готов да помагаш, ако някой от тях бъде притиснат повече, отколкото му се нрави.

— Ъхъ.

Златния облиза подутата си устна.

— Скейл?

— Главатар.

— Днес ти завзе Стария мост. Утре искам да го удържиш.

— Дадено.

— Ако се наложи да отстъпиш…

— Няма — прекъсна го на мига Скейл, в резултат от прекалено многото младежка жар в кръвта и твърде малкото мозък в главата.

— … ще е добре да имаш втора защитна редица при онази каменна стена. Как ѝ викаха?

— Стената на Клейл — каза Сцепеното стъпало. — Някакъв луд фермер я е вдигнал.

— Може да се окаже добре за нас, че го е направил — каза Дау. — Пред моста и бездруго няма да можеш да използваш всичките си хора, така че остави част от тях при стената.

— Разбрано.

— Десетократен?

— Готов за слава, главатар!

— На теб оставям да наглеждаш склона на Героите и Пръста на Скарлинг, което значи, че първоначално няма да влизаш в битка. Ако Скейл или Желязната глава имат нужда от помощ, може да им пратиш нещо.

Десетократния хвърли един лукав поглед на Скейл и Калдер през огъня. Всъщност и на Гушата, но той се успокои, че е само защото седеше до тях.

— Ще видя какво мога да им заделя — каза той.

— Аз и Сцепеното стъпало ще сме тук на хълма — наведе се напред на стола на Скарлинг Дау, — зад каменната стена. Смятам утре да командвам отдалече, както правят приятелчетата ни от Съюза. — Около огъня се разнесе дрезгав смях. — Та това е. Някой да има по-добри идеи?

Дау обходи бавно лицата около огъня с усмивка на уста. На Гушата никога преди не му се бе искало да мълчи повече и явно и останалите не горяха от желание да стават за посмешище…

— Аз имам — вдигна ръка Калдер, както винаги готов да се прави на шут.

— Каква изненада — присви очи Дау. — И каква е стратегията ти, принц Калдер.

— Да обърнем гръб на Съюза и да побегнем? — обади се Желязната глава и около огъня се разнесе хихикане.

— Да обърнем гръб на Съюза и да се наведем? — обади се на свой ред Десетократния и мъжете отново се изкискаха.

Калдер замълча и усмихнат, изчака смехът да стихне.

— Мир — каза той.

Гушата притвори очи. Това си беше, като да скочиш на масата насред някой бордей и да призовеш за целомъдрие. Изпита острата нужда да се дръпне настрана от Калдер, сякаш беше залят с масло за горене и държеше факла в ръка. Но кой отстъпва от приятел само защото в момента не е на голяма почит сред останалите? Пък било то и с риска ти самият да пламнеш като факла. И Гушата остана, рамо до рамо с него, мислейки каква играе този път хлапето, защото беше повече от сигурен, че Калдер е намислил нещо. Смайването от чутото накара всички да млъкнат и тишината се проточи достатъчно дълго, за да може един внезапен порив на вятъра да изплющи в наметалата на мъжете и да люшне пламъците на факлите, които хвърлиха зловещи отблясъци по начумерените физиономии край огъня.

— Ах, ти, шибан страхливецо!

Пъпчивото лице на Брод Десетократния беше така изкривено от злоба, че изглеждаше като че ли всеки момент ще се разкъса надве.

— Ти брат ми ли наричаш страхливец? — кресна Скейл и облещи очи. — Ще ти извия шибания пъпчив врат!

— Хей, хей — намеси се Дау. — Ако ще се извиват вратове, тук аз казвам чии. Принц Калдер го бива в приказките. Затова го доведох, нали, да чуем какво има да казва. Та да чуем, Калдер. Защо мир?

— Внимавай, Калдер — промърмори Гушата, като внимаваше да не движи много устни. — Внимавай.

Ако Калдер беше чул предупреждението му, явно беше решил да се изпикае отгоре му.

— Защото войната е загуба на време, пари и живот — каза той.

— Шибан страхливец — кресна отново Десетократния и този път дори Скейл не можа да не се съгласи с него и просто зяпна недоумяващо брат си.

Мъжете изригнаха в ругатни, изблици на отвращение, полетяха плюнки в огъня, а шумът надмина по сила овациите за Дау. Но колкото по-силно крещяха останалите, толкова повече Калдер се усмихваше. Както кравешкият тор подхранва цветята, така той сякаш попиваше омразата им.

— Войната е средство за придобиване на неща — каза той. — Ако не ти носи нищо, какъв смисъл от нея? От колко време сме в това положение, поход след поход?

— Ти, копеле, се прибра у дома — подвикна някой.