Гонитбата на Шута полностью

— Да, Сенч — потвърдих и мрачен смях изригна от мен, надвивайки мрачните настроения. Двамата се разсмяхме и поклатихме глави.

След малко Лант попита:

— Защо все пак е запазил Шайн в тайна дори от мен? Успя да ме вземе в Бъкип и ми каза, че ми е баща. Защо не и на Шайн?

Заговорих с неохота. По-добре беше, че задава тези въпроси сега, отколкото пред свидетели.

— Държал я е в неведение и скрита от всички заради опасности както за нея, така и за него. Семейството ѝ не било доволно да е натоварено с незаконното му дете и въпреки това нямали нищо против да изтръгват средства за гледането и възпитанието ѝ. Средства, които явно не са използвали в нейна полза. Позволявали му само краткотраен и нередовен достъп до нея. Дядо ѝ и баба ѝ се грижели за нея отначало и били ако не добри, поне не жестоки. Когато умрели и я пратили при майка ѝ и нейния съпруг…

— Знам част от това — прекъсна ме Лант припряно.

Ридъл вдигна вежда към мен.

— Почти толкова лошо, колкото можеш да си представиш — казах му и видях как потръпна.

— Какво предполагаш, че ще направи Сенч с нея сега? — попита той.

— Не знам. Не знам дори дали ще е склонен да я признае. Но мисля, че тя ще е в най-голяма безопасност в Бъкип, дадена под опеката на Кетрикен може би. Винаги е копняла да бъде в двора и по-скоро допускам, че майчината ѝ линия ще е малко по-внимателна да не влиза тепърва в пререкания с лорд Сенч по въпроса.

Фицбдителен си пое дъх, за да зададе въпрос, и знаех, че няма да искам да отговоря. Зарадвах се, като чух препускащия в галоп кон и видях един от своите Петли, запътил се назад към нас.

— Сигурно са намерили нещо!

Докоснах с пети Бързонога и тя пое неохотно в тръс. Конят на Ридъл профуча покрай нея и Не!, усетих от нея. Аз съм Бързонога. Аз винаги водя.

Покажи им! — предложих и тя се понесе в галоп. Не позволи умът ѝ да докосне моя отново и не се опитах да настоявам. Не исках да установявам отново каквато и да било връзка, но се радвах, че злоупотребата ми с нея не е прекършила духа ѝ.

Сойер, един от моите Петли, започна да вика още преди да сме стигнали до него:

— Намерихме дирята ѝ! Казах на Рийпър да стои настрана от нея, но не знам колко дълго може да изтрае.

— Добра работа — казах му.

Той обърна коня си и поведе, въпреки недоволството на Бързонога, че трябва да тича след него. Хубаво беше, че се движим. Стигнахме един участък, където пътят навлизаше в по-гъста гора. Там ни очакваше друг от Петлите, застанал в студа до изнервения си кон.

— Може ли вече да я проследим? — попита той. Не отговорих веднага. Метнах се от гърба на Бързонога и Ридъл се озова до мен на мига. Нагазихме в снега покрай следите.

— Два коня, един зад друг — заяви Ридъл убедено.

— Така е — потвърдих. Качих се отново на седлото. — Бъдете нащрек! — предупредих другите. — Шайн каза, че някои от наемниците още обикалят в района. Ако видите някои, трябва да ги заловим живи. Трябва да ги разпитам.

Сойер кимна, партньорът му също. Мимоходом забелязах, че двамата стоят малко по-изправени. Спогледаха се доволно. Тези двамата щяха да имат повод за гордост от изпълнената задача.

Дирята не беше трудна за проследяване. Подкарах Бързонога колкото може по-бързо през дълбокия сняг, като наблюдавах гората за какъвто и да било признак за наемниците. На два пъти Ридъл и Лант се отклониха настрани, за да огледат други следи. И двата пъти бяха само от сърни. Зачудих се дали уплашената Шайн не си е въобразила халкидските преследвачи, като призрака в стаята си.

Гората стана по-гъста и съответно по-тъмна. Снегът беше по-плитък, но дирята все още се виждаше ясно. Проследихме я нагоре по един склон, обикаляхме между скални издатини и се снишавахме под надвесените дървета, израснали накриво между камъните. Под зелените гиганти нямаше много храсталаци.

— Фиц! — извика Лант и обърнах Бързонога, мислех, че е видял някаква опасност. Но той се наведе от коня си и забърса снега от някакъв камък. — Тук е имало град някога. Или нещо такова. Виж, този камък е одялан.

— Прав е — потвърди Ридъл, преди да съм успял да проговоря. — Виж и ето там. Дърветата са надвесени и е стеснено, но може да е било път някога.

— Логично би било — отвърнах и върнах Бързонога по дирята. Стари здания. В Планинското кралство често бяхме намирали изправени камъни край развалините от селища на Праотците.

— Надушвам изгаснал огън — заяви Ридъл и в същия момент Сойер каза:

— Ей там има още следи, сър. Като че ли вървят в същата посока като нас!

Пришпорих Бързонога. Тя се понесе нагоре на мощни скокове и изведнъж пред нас се разкри изоставен бивак. Припряно стъкмени заслони от клони и борови клонки обкръжаваха черно петно, където беше горял лагерен огън.

— Спри! — извиках на другите.

Слязохме и Настойчивост остана с конете, а ние закрачихме бавно напред. Потърсих с Осезанието си, но не усетих други наблизо. И да бяха дебнали халкидци Шайн предната нощ, вече ги нямаше. Наведох се и надникнах в един от временните заслони от борови клонки. Някой се беше свивал там на сухо. Нищо друго не можех да кажа.