Това е достоверно описание какво точно се е случило, записано от писар Симър така, както ми бе разказано от менестрела Дръм, неграмотен, но заклет да говори само истината.
Китни Мъха, обвинен в убийство на младата си жена, бил домъкнат до Свидетелските камъни близо до замък Бъкип на петнайсетия ден след Пролетния панаир. Не отишъл доброволно. Братът на жена му, Дръзко калайджията, настоял Китни да се срещне там с него на двубой с криваци и юмруци за истината по случая. Дръзко решил, че Китни е удушил жена си в изблик на пиянски гняв. Китни признал напиването си онази вечер, но настоявал, че е намерил Сипка мъртва, когато се върнал в къщата им, и че припаднал от скръб, но се събудил от ужасените писъци на сина им, когато момчето видяло трупа на майка си.
Дръзко обвинил Китни в убийство и настоял синът на сестра му да му бъде даден, за да го отгледа.
В двубоя Китни бил пребит от Дръзко. Когато кривакът на Китни се счупил, Дръзко се изсмял и му обещал бърза смърт. Китни възкликнал:
— В името на Еда, кълна се, че не съм направил това ужасно нещо. Към богинята се обръщам за закрила.
Вдигнал ръце и затичал. Някои казвали, че просто искал да избяга. Но няколко свидетели и Дръм менестрелът заявили, че като че ли нарочно се хвърлил към един изправен камък. И изчезнал все едно се гмурнал в дълбока вода.
Лятото отминало. Китни Мъха бил изчезнал. Но се разбрало, че Таг мелничарят има сребърна верижка и пръстен, които били на Сипка. Когато претърсили къщата му, открили други откраднати вещи. Така че може би Сипка го е сварила, че краде от къщата ѝ, и той я е убил. Китни Мъха явно бил невинен.
Стигнахме в замък Бъкип в ранния следобед.
Бяхме яздили бавно, за удобство на Копривка. Ридъл яздеше до нея и всякакъв гняв, който бе изпитвала към него, бе изчезнал, пометен от още по-ужасната ни обща загуба. Посредством Умението тя държеше Предан и другите в течение за трагедията ни. Аз бях глух за Умението и изтръпнал за всякакво усещане освен загубата си.
Бяхме лагерували пет дни в гората. Копривка бе повикала нова котерия от Бъкип. Те дойдоха при нас и се опитаха да намерят Пчеличка, но без резултат. Копривка им благодари, както и на котерия Дъждосвирец, за усилията им.
Яздех коня на Настойчивост, добре обучено животно, което нямаше нужда от абсолютно никакво напътствие. Унил и смълчан, изостанах назад с Петлите. Съсредоточен бях само върху това да не мисля за нищо. Всеки път, когато блеснеше лъч надежда, го изтръгвах от ума си. Отказвах да мисля в какво съм сгрешил, какво друго бих могъл да направя. Отказвах да мисля изобщо.
Яздехме денем, но всичко ми изглеждаше сумрачно. Понякога се чувствах благодарен, че Моли е мъртва и я няма да види колко тежко съм се провалил. Понякога се чудех дали не понасям наказание заради това, че не бях обичал Пчеличка достатъчно, когато беше малка, глупавичка и безпомощна. После затварях ума си и преставах да мисля.
