Безстрастно изредих всичко, което се беше случило в мое отсъствие. Говорих за разбитите съдби във Върбов лес и за безплодните усилия да намеря Пчеличка. Казах само, че двамата халкидци, които бях разпитал, бяха потвърдили всичко, което ни бяха разказали хората на Върбов лес. Признах, че бях взел елфова кора и не бях могъл да последвам дъщеря си в камъка. А на тези, които никога не бяха използвали портал, обясних, че Пчеличка е изгубена. Не мъртва — не, нищо толкова просто като мъртва. Изгубена. Изчезнала. Разнищена в потока Умение. Всички усилия да я върна се бяха провалили.
И тогава свърших, във всяко отношение. Олюлях се. Погледнах перилото пред мен и осъзнах, че съм паднал на колене. В някой момент, докато бях говорил, бях рухнал и се бях свлякъл на колене.
— Фиц? — каза Предан и в гласа му имаше само загриженост. — Фиц? Зле ли ти е?
— Разбира се, че му е зле! — почти викна Кетрикен. — На всички ни е зле. А най-лошото е, че трябва да се съберем тук тайно, за да скърбим за загубата на едно дете. Фиц. — Сложи ръка на раменете ми. — Хайде. Стани.
Кетрикен ме дърпаше, вдигна ръката ми и я постави на раменете си. А след това стана, не без усилие, защото годините вече ѝ тежаха. Закретах, когато ме поведе до един стол до камината. Седнах, объркан и по-стар, отколкото се бях чувствал някога. Не разбирах какво става, докато качулката ѝ не се смъкна и не видях, че косата ѝ е отрязана.
Другите се събраха около нас. Предан заговори тихо:
— О, майко, казах ти, че трябва да сме сдържани.
— Сдържани?! — възкликна Елиания. Дръпна короната и шала от главата си и видях само къси кичури от винаги дългата ѝ лъскава черна коса. — Сдържани?! — Вдигна короната си, сякаш се канеше да я захвърли на пода. Благоденствие хвана ръката ѝ и тя го остави да я вземе. Смъкна се на пода и закри лицето си с ръце. — Загубихме дете. Момиченце! Дъщеря на Пророк! Изчезнала, точно както малката ми сестра бе изчезнала за толкова години. Трябваше ли да ни сполети тази мъка отново? Да не знаем? Да таим болката в себе си? Няма я! И ние трябва да сме сдържани?
И зави пронизително като вълчица, скърбяща за малкото си. Благоденствие коленичи до нея и я прегърна през раменете.
Рицарин повиши глас:
— Можем ли да сме сигурни, че е изчезнала завинаги? Всички знаем приказки за хора, които са излизали от камъните години по-късно…
— Тя няма никаква подготовка и е влязла в камъка с неподготвени хора — отвърна Копривка. — Като капка вино, капнала в бърза вода. Няма да поддържам фалшиви надежди. Вече я няма.
Усетих, че треперя. Кетрикен седна до мен и ме прегърна.
— Всичко е по моя вина — признах ѝ.
— О, Фиц, винаги си… — Преглътна каквото се канеше да каже и добави по-нежно: — Никой не те обвинява.
— Аз се обвинявам.
— Разбира се, че се обвиняваш — каза тя все едно бях дете, настояващо, че луната е пита кашкавал.
Елиания ни беше чула.
— Не!
— Елиания. Фиц е убил тези, които е можал. Другите са влезли в камъка.
Предан се опитваше да я утеши. Вдигнах глава. Сляп или не, погледът на Шута се впи в лицето ми. Той стана, заопипва за рамото на Спарк и тя се пъхна под ръката му все едно беше дълго упражняван номер. Видях, че устата му се раздвижи, и разбрах, че ѝ шепне нещо. Щеше да отиде при Елиания и този съюз щеше да е непредсказуем и опасен като някой от опитите на Сенч с взривни вещества.
— Чуйте ме — заговори Предан. В гласа му се долавяше онзи неопределим тон на човек, който взема положението под контрол. — Моля ви. Събрали сме се тук, за да оплачем нашата малка Пчеличка. Трябва да пазим своята скръб в тайна, докато не определим как магията е използвана срещу нас и дали има нова опасност от атака от невидими врагове. Ще отвърнем на удара веднага щом имаме тактика и цел. Дотогава събираме информация и планираме. Не бива да тревожим херцогствата, докато нямаме защита, която да им предложим. — Поклати глава и стисна зъби. — Застрашени сме на повече от един фронт. Огромен зелен дракон връхлита над Фароу и не само отнася добитък, но разрушава обори, за да стигне до животните. Два други дракона са застрашили Беарния. Драконовите търговци пък твърдят, че нямат контрол над тях, и заплашват с възмездие всеки, който ги нападне. Пиратските острови са увеличили налозите за нашите търговски кораби с трийсет процента и настояват, че налозите трябва да се изплащат само в злато или бренди от Сандседж. От Тилт докладват за епидемия, която убива овцете и кучетата. А в Планините…
— Винаги е било така — прекъсна го Кетрикен. — Една трагедия не означава, че другите проблеми са премахнати. Но ти си прав, Предан. Дойдохме тук, за да поскърбим и да си дадем каквато малка утеха можем. — Надигна се и протегна ръка на снаха си. Елиания я пое и Кетрикен ѝ помогна да стане. — Хайде.
Двете кралици поведоха и всички ги последваха към камината. Рицарин, син на Бърич и Моли, дойде при мен и ми подаде ръка.
— Можеш ли да вървиш? — попита ме без капка жалост.
— Мога. — Но все пак хванах ръката му, за да стана.
