Бяха отрязали Умението от върховете на пръстите му; пришили ги бяха на ръкавица и с тях бяха взели детето ми в камъка.
Призля ми, а след това ярост пропука скръбта ми.
Извърнах поглед от него. Когато го погледнах отново, той търкаше върховете на обезобразените си пръсти. Сякаш си спомняше дните, когато бяха посребрени с магия.
За разлика от времето на крал Умен, когато Майстор на Умението Гален отсъди Умението и цялото знание за неговото използване да бъде ограничено до колкото може по-малко практикуващи, лейди Копривка от самото начало на своята служба като Майсторка на Умението предложи дори на хора с по-ниски нива на способност да им се възлагат задачи, които могат да изпълнят. Под нейното водачество призивите за учащи в Умението бяха огласявани на всеки десет години и се оформяха котерии веднага щом практикуващите достигнеха статута на калфа.
Така днес съществуват над дузина котерии в служба на управлението на династията на Пророка и близо двайсет соло, или единаци. Всяка от наблюдателните кули по крайбрежието и по границата с Халкида включва по един Умел между бойците си и всяко херцогство има котерия, посветена на неговите нужди. Умели биват включвани в дипломатически делегации, пращани във Външните острови, Бинград и Джамайлия. Способността бързо да се съобщава информация за заплахи за кралството улеснява изпращането на войски. Разрушени от наводнения мостове, пътни разбойници и пирати са само някои от заплахите, на които бързо се реагира, защото е налице бърза комуникация.
В стаята си намерих изстиващата си закуска и чисти дрехи. Погледах храната без никакъв апетит, след което я разбърках малко, за да изглежда, че съм хапнал нещо. Зачудих се защо изобщо си правя този труд. Защото Спарк, тоест Аш, ще докладва, че не съм ял? На кого? Нелепо.
Слязох до потилните с чистите дрехи под мишница.
Потилните са великолепна традиция в Бъкип, място, където бушуващи огньове се срещат с ледена вода. Има зала за къпане, зала за напарване и потене, а след това място, където да отмиеш потта и да се преоблечеш. Има сектор за гвардейци и за слуги. И още една група зали, които никога не бях посещавал, за благородническото съсловие, включително кралската фамилия.
Този ден влязох там.
Бях едновременно притеснен и подразнен, когато заварих там слуга, който чакаше да вземе дрехите ми, чистите и мръсните, да ме облее с топла вода и да ми предложи сапун и парцал за изтриване, да ме полее отново, да ме изплакне и след това да предложи да плисне водата на нажежените до червено стени на желязната кутия, за да ми направи пара. Приех старателните му услуги общо взето с мълчание. Постарах се да не изглеждам сърдит или недоволен. Беше трудно. Потилните някога бяха място, където можех да съм сам с мислите си или да се позабавлявам в грубата компания на гвардейците. Свършило беше.
Чист и подсушен, уверих човека, че мога да се облека и сам, и го разкарах от стаичката за обличане. Там имаше пейка и дори огледало и гребени. Вкарах се в приличен ред.
Преддверието на залата за аудиенции на Предан представляваше удобно помещение с огън в камината и пейки и столове с възглавнички. Големи картини на ловни сцени в позлатени рамки оживяваха каменните стени. Човек можеше да пуши или да пие чай. Двама слуги стояха готови да донесат всичко каквото можеше да поиска чакащият гост.
