Не бях единственото лице, чакащо Предан да му отдели време. Стара дама с отрупана с копчета рокля и изящна шапка вече бе изпила няколко чаши чай. Скромно облечен тип беше изпънал няколко свитъка на една маса и добавяше бележки по тях, докато чакаше. Двама млади благородници седяха на противоположните краища на една пейка и се гледаха навъсено. Явно имаха спор, който Предан трябваше да разреши.
Най-сетне вратата се отвори и херцогът на Фароу излезе със съветника си. Двамата му слуги го поздравиха с припрян поклон и той забърза по пътя си. Бях изненадан не по-малко от другите чакащи, когато пажът веднага посочи, че трябва да вляза аз. Единият млад благородник се покашля шумно, но пажът го пренебрегна и ме въведе вътре.
Тази зала беше по-пищно обзаведена и имаше по-войнствен облик от преддверието. Картините тук представяха битки и герои, а пространствата между тях бяха заети от оръжия, спечелени в завоевания. Имаше трон за краля, разположен в средата на помещението, на подиум. В другия край на залата имаше зона с масичка и удобни столове, подредени около нея. Беше близо до уютна камина и на масата бяха сложени леки закуски и освежителни напитки.
Предан не беше на масичката.
Седеше на трона си, с тежка мантия и с корона, и не можех да сбъркам, че аудиенцията ми е с крал Предан на Шестте херцогства, а не с моя братовчед. Нямаше радушна усмивка, която да ме отпусне, нито небрежен поздрав.
Когато стигнах колкото сметнах за подходящата дистанция, се поклоних.
— Ваше величество.
— Принц Фицрицарин. — Височината на трона бе такава, че дори седнал Предан ме гледаше отгоре. Изчаках. Той заговори спокойно. — Вие намерихте Шайн Звездопад и я върнахте у дома. Майка ми я е взела под своята опека. Връщането ѝ на лорд Сенч му е донесло много утеха и е облекчило състоянието му. Благодаря ви за тази служба.
Наведох глава.
— Беше част от това, което тръгнах да направя.
Той не отговори на това, а каза:
— Преди да напуснеш тайно замък Бъкип, последния път, в който се събрахме, за да обсъдим похищението, в кулата на Искрен, аз те попитах дали помниш, че съм твоят крал.
Кимнах бавно.
Известно време той само седеше и ме гледаше. После бавно поклати глава.
— Принц Фицрицарин, говоря ви като вашия монарх. Повиках ви днес тук, за да ви напомня, отново, че аз съм вашият крал. Да ви напомня също, че вие сте принц Фицрицарин и изцяло в публичния поглед. Съжалявам, че посред нашата скръб се налага да обсъждаме точно това. Но не смея да ви позволя да продължите така, както започнахте! — Замълча и видях как се мъчи да запази самообладание.
— Повтарям това, което споменах вчера. В Бъкип стават много повече неща от личната ни трагедия. Много повече от това лорд Сенч да идва разнищен и вие да сте непредсказуем с вашето Умение. Много повече от това да обявя, че Копривка е моя роднина и че е женена с дете. Много повече от това да се опитваме да примирим Том Беджърлок и принц Фицрицарин и да се разправяме с някой, който се опитва да убие Лант, и с пастрока на Шайн, който се опитва да убие лорд Сенч. Шестте херцогства и Планинското кралство оформят много голяма игрална дъска и има много фигури в движение, винаги. Отвъд границите ни имаме Халкида и Външните острови, Бинград и Джамайлия. И имаме дракони, и всеки дракон е като да се оправяш с отделна страна, когато изобщо се интересуват от преговаряне.
Гласът му бе започнал да трепери. Замълча за миг и усетих, че се мъчи да овладее чувствата си. Но когато заговори отново, пролича повече болката, отколкото негодуванието му от мен.
— Винаги преди съм могъл да разчитам на теб. Да знам, че радееш за най-добрите интереси на Шестте херцогства и че ще си честен с мен, дори да ме заболи да чуя каквото имаш да кажеш. Винаги съм чувствал, че мога да ти се доверя. Най-малкото знаех, че никога не би направил нещо, което да ми създаде затруднения с управлението ми. Не забравям какво си направил за мен. Как ме върна от зле премисления полет до Старата кръв и как ме придружи да освободя Айсфир и да спечеля своята кралица. Знам, че ти се намеси в моя полза с майка ми и с лорд Сенч, за да ги увериш, че ще бъда крал на дело, както и на име. Държа този трон отчасти заради твоите усилия да ме видиш сигурен на него.
Замълча. Гледах в пода между нас. Той изчака, докато вдигна очи и срещна погледа му.
— Фицрицарин Пророк, защо все пак предприехте това действие сам? Можехте да оспорите моя план, да ми дадете основанията си. Щях да ви изслушам, така, както вие сте ме изслушвали. Защо не ми доверихте своите планове?
Казах му истината:
— Знаех, че ще го забраните. И тогава трябваше да не ви се подчиня.
Той се поизправи на трона.
— Ти не ми се подчини. Знаеш го.
Знаех го. Оправданието ми прозвуча детински:
— Не пряко.
Той завъртя очи.
