— Тъй че нека си го вземе, бърлогата и леглото ми, инструментите ми и дори писанията ми. Няма да намери ключовите. Никой няма да ги намери. Освен може би ти. Когато се върнеш. — Вдиша дълбоко и въздъхна. — Сега имам друга задача. Шайн. Толкова много време има да се компенсира. Те мислеха да ме накажат, като я убият или я омъжат за някой недодялан скот, но това, което направиха, беше по-лошо. Тя е празноглава, Фиц. И суетна. Невежа. А не би трябвало. Тя има остър ум, но е обърнат само към грешните неща. Кетрикен я учи сега и не възразявам на това, на което учи дъщеря ми. Но въпреки всичките си години Кетрикен все пак е наивна в някои отношения. Все още вярва, че честността и добрата воля накрая побеждават. Тъй че трябва да съм тук, за моята Шайн, и да я науча, че един малък нож в ботуша или добре обмислено убежище може да са ключът към дълъг живот.
Въздъхна.
— И искам да съм тук, за да гледам как разцъфтява. Всички бяха толкова изумени, когато отключих Умението ѝ. Дойдоха на бегом, о, да, и ѝ помогнаха да вдигне стените си и я преградиха, докато се научи да го владее. Но тя ще е силна, Фиц. Силна. Ако изобщо са се съмнявали, че кръвта на Пророците тече истински в мен, дъщеря ми ще ги опровергае.
Толкова странно — да го чуя, че признава това старо съмнение.
— Ти си точно толкова Пророк, колкото и аз — уверих го.
Той разроши отново косата ми.
— Имам един подарък за теб — каза тихо. — Поръчах го преди известно време. От Джамайлия е, през Бинград, където го уголемиха и поправиха. Трябва да го вземеш със себе си. Той е в кутията за свитъци на най-горния рафт в спалнята ми. Кутията е боядисана в синьо. Иди и го вземи.
Станах и отидох в спалнята му. Намерих кутията за свитъци и му я донесох. Той я взе и ми нареди:
— Намери стол и го дръпни тук.
И докато го направя, беше отворил кутията и беше извадил навитата карта. Защото това беше. Кожата беше изстъргана тънка и когато се разви, се оказа два пъти по-голяма, отколкото очаквах. Беше направена на телешка кожа и цялата изрисувана с ярки цветове. Надписите по нея бяха удивително ситни, но въпреки това ясни за четене. Имаше ги Шестте херцогства и Планинското кралство. Халкида и Дъждовните равнини. А отвъд тях Прокълнатите брегове с Бинград, и по̀ натам, до далечна Джамайлия, с Пиратските острови. И отвъд тях — Островите на подправките.
— Красива е, Сенч. Но е толкова различна от всяка друга карта на Халкида или Дъждовните равнини или…
— Много по-точна — каза той рязко. — С увеличения трафик през онзи район вече имаме много по-добри скици и карти. Искрен рисуваше своите въз основа на това, което знаеше сам, и на източниците от онова време. Нямаше налични карти на Дъждовната река, а онези, които той донесе, бяха дело на шарлатани, гледащи само да оскубят пари. Същото е вярно за вътрешността на Халкида. И разбира се, за Бинград и ония райони. Скиците на Прокълнатите брегове са изключително лоши заради бурите, които променят крайбрежията и речните устия почти всеки сезон. Но ето я. Най-добрата карта, която златото на Шестте херцогства може да купи. Смятах да я запазя. Но ти я давам. Заедно с това.
Перването му с ръка не беше толкова ловко като някога. Все пак бях впечатлен, когато в дланта му се плъзна костена тръбичка. Той разви изкусно изработената запушалка и изтърси малко руло хартия, толкова тънка, че беше почти прозрачна.
— Това е мое дело — каза и я задържа навита в ръката си. — Работата, която сметнах за уместно да свърша. Знаех за опасността, но прецених, че е необходимо. Аслевял няма да стои вечно. Ледените пещери са се затоплили, водата е протекла и старите зали прогизват. Зелена слуз и мъх са плъзнали по коридорите. Плесен расте на картата, която са оставили там.
Подаде ми навитата хартия. Развих я внимателно. Онемях от възхита.
— Всяка подробност — отроних накрая с удивление.
Той се засмя от радост, че съзнавам какво съкровище ми дава.
— Всеки портал на Умението е отбелязан. Гравюрите на картата на Праотците избледняваха, но копирах всичко, което успях да видя, Фиц. Вижда се какво е гравирано на всяка стена на всеки стълб. Крайните точки, които са ти на разположение. Смятах да прехвърля всичко на нова карта, но зрението ми гасне. И вече не съм склонен да споделя трудно спечелените си тайни с ония, които не знаят рисковете, на които се подложих, за да ги придобия. Щом искат да ме мислят за глупав изкуфял старец, така да бъде.
— О, Сенч. Това е… — Той ме перна по главата, за да спре благодарностите ми.
— Ти я вземи, момчето ми. Довърши работата ми.
Внезапно се закашля и замаха панически за вода, но когато му донесох, кашляше толкова силно, че отначало не можа да пие. Когато успя, се задави, но после успя да си поеме дъх.
— Добре съм — изхъхри. — Не се бави повече тук. Взимай картите и си тръгвай преди Шайн да се е върнала. Любопитна е като котка! Хайде, изчезвай. Ако те види да изнасяш нещо оттук, ще ми досажда с въпросите си докато се изтърва. Тръгвай, Фиц. Но мини да се сбогуваме, преди да тръгнеш. И ела при мен веднага щом се върнеш.
