— Много е старо… — Сви рамене. — Наследих го. — Отведе по-стария мъж до масата и го покани: — Седни. — После се обърна към Хату и Бодай. — Помислих, че ще е най-добре да потърся някой, който знае точно какво всъщност е онова нещо в ямата, и се надявам да съм прав с решението си.
Непознатият им се усмихна и каза:
— Здравейте.
— По-младият приятел — каза му Натан — е този, за когото ти казах, Хатушали. А това е Бодай. — И посочи учителя.
Мъжът кимна.
— Радвам се да се запознаем. Аз съм Руфио.
След като остави Червения Суини в Шечал, Хава беше направила спирания и проследи Катариан. Беше ѝ отнело повече от седмица, докато го намери от последното му местопребиваване, и беше толкова впечатлена от шпионските му умения, колкото и подразнена, че ѝ беше струвало толкова усилия, докато го намери.
Катариан сега беше в град Тобило с Даход и други двама бунтовници азанти, готови да яхнат бързи коне към най-близкия голям команден пост между Тобило и Акена. Тя и Катариан бяха прецизирали предложения от Суини план и вече разполагаха с твърда програма.
Хава стоеше на брега на големия пуст остров, за който ѝ беше казал Червения Суини, където крал Дейлон щеше да организира нападението си, и наблюдаваше появяващите се на хоризонта платна, обзета от облекчение. Имаше пълно доверие в Сабиен, но той все пак плаваше през коварни води и ако онези, които го следваха, изпълнеха указанията им немарливо, ги чакаха плитчини и рифове.
Обърна се към Били, който действаше като неин първи помощник, докато Сабиен командваше кралската флота.
— Прати съобщение. Бъди готов да потеглиш веднага щом се върна на борда.
Били вдигна един дълъг прът с вързан за него зелен плат и го размаха. След минута от рулевата палуба на „Кралицата на бурите“ развяха друг зелен флаг. Хава нямаше търпение да се върне на кораба си, след като беше командвала мудната търговска гемия, която я бе докарала тук.
Работници от Светилището се бяха трудили усърдно последните няколко дни, за да подготвят зона за дебаркиране за краля и армията му. Вдигнати бяха платнени навеси през ранното лято и походните огнища бяха готови за готвене. Имаше и една що-годе добра палатка, която да предложат на краля.
Чувстваше се нетърпелива, което не беше обичайно за характера ѝ, но предстоящата битка беше изопнала нервите ѝ и тя беше решена да се погрижи всичко, което е във властта ѝ, да бъде направено както трябва.
Най-сетне водещият кораб промени курса и влезе в залива точно под лагера. Били подаде сигнал с пръта и зеления флаг, че първият кораб трябва да се доближи толкова до „Кралицата на бурите“, колкото е безопасно, а другите след това да се закотвят в редица, изпъната до мястото, където стоеше Хава.
Указанията бяха изпълнени и след час кралският кораб беше укрепен и спуснаха лодка. Когато тя стигна до пясъка. Хава видя Дейлон и Деклан.
Двамата изгазиха на брега и Хава удостои Дейлон с лек поклон, след това прегърна Деклан.
— Мислех, че ще си с твоите хора.
Отговори ѝ кралят.
— Отбивахме се на който остров твоят човек Сабиен избереше за вода и наредих Деклан да дойде на борда на моя кораб. — Хвърли поглед към Деклан и добави: — Имахме да обсъдим някои неща.
Деклан кимна в знак, че няма да кажат по въпроса нищо повече.
— Поръчах да ви приготвят вечеря — каза Хава и се отдръпна настрани, за да може кралят да мине, но той ѝ махна да тръгне пред тях.
— Води ти. — Погледна брат си ѝ каза: — Само да не е онази маймунска яхния, за която ми разказа.
Деклан се засмя.
— Надявам се да е нещо по-вкусно.
Стигнаха до палатката, в която имаше походна масичка и два стола, единият от които Дейлон зае, докато Хава и Деклан останаха прави. Накрая кралят каза:
— Няма ли един от вас просто да седне, за да не се чувствам като пълен идиот? Нагледал съм се на дворцови протоколи от Лодавико на Сандура.
— Били сте натясно дни наред, а аз съм яла — каза Хава.
Деклан се поколеба, след това седна на втория стол. Един от екипажа на Хава се появи, понесъл две купи с пикантно ухаеща супа — зеленчукова с късчета сушено телешко.
— Имам пилешко на шиш, ваше величество — каза тя, — и сме донесли полева пещ, в която се пече хляб.
— Топъл хляб! — Дейлон беше почти възхитен. — Надминаваш всички очаквания. Хава.
— Всичко върви според плана. Вие имате четири хиляди или повече души, които ще дойдат на брега през следващите няколко часа, и всички те са гладни след седмици по море и на дажби суха храна. — Посочи платнището зад палатката и Дейлон и Деклан видяха десетки работници, разшетали се около разпалените огньове и понесли телета на грамадни железни шишове. — Наредих да пратят тук всичко, което можахме да заделим от Светилището, и те надминаха себе си.
— Одобрявам — каза Дейлон.
— Колко време ще ви трябва, преди да сте готови за бой? — попита Хава.
— Колко време имаме оттук до врага? — попита кралят.
— Девет часа, ако ветровете са добри. Тръгвате три часа след залез и влизате в Акена призори.
Дейлон остави лъжицата си, когато им поднесоха печено пиле и зеленчуци. Погледна Хава и я подкани:
— Защо не ми кажеш каквото имаш да кажеш?
