— След повече от шейсет години заедно съм приел, че можеш да четеш мислите ми.
— Мислиш, че би могъл да се окажеш крал, ако и двамата ни убият.
— Едва ли — отвърна Балвен с горчив смях. — Не съм роден за владетел.
— А Деклан е? — Тонът на Дейлон издаваше, че все още таи гняв заради непокорството на младия мъж.
— Би могъл да стане, с малко помощ. — Балвен сложи ръка на рамото на брат си. — Бих предпочел да не се налага да правя това, ако нямаш нищо против.
— Не се каня да умирам скоро — каза кралят. — Ако това те кара да се чувстваш по-добре.
Един едър мъж се изкачи по склона към тях и се поклони.
— Готови сме да товарим конете, след това хората — каза той и след кратка пауза добави: — Ваше величество.
— Сабиен, нали? — попита Балвен.
— Да, сър.
— Колко време ще ви трябва да сте готови за тръгване?
Бившият първи помощник на Хава се обърна и огледа подреждащите се товарни баржи и подготвящите се за товарене мъже, коне и екипировка.
— До довечера. Би трябвало да сме готови с вечерния отлив.
— Колко време ни трябва да стигнем до онзи остров? — попита кралят. — Хава не беше сигурна, защото не знаеше колко ще са корабите и кои ще участват в пътуването.
Сабиен посочи към най-северната част на пристанището.
— Онова е най-дългият понтон, от онзи край на кейовете до „Черната диря на Борзон“, и сме приготвили най-долната палуба за конете. Монтирали сме скрипец и само качването им ще отнеме повечето от деня. След това войниците ще се качат бързо.
— Другите кораби скоро ще започнат да товарят — продължи Сабиен. — Щом тръгнем, ще плаваме със скоростта на най-бавния кораб, а това е „Черната диря на Борзон“. Би трябвало да стигнем до острова за четирийсет дни. При хубаво време и вятър — няколко дни по-рано.
— Добре — каза Балвен. — Значи ще сме там малко преди те да започнат да се организират за идване тук. Подайте сигнал, когато е време кралят да се качи на борда.
— Разбрано, сър — отзова се Сабиен, след което се поклони на Дейлон. — Ваше величество.
— Няма нужда да чакаш тук — каза кралят на Балвен, щом Сабиен си тръгна. — Няма смисъл да те гледам как ми махаш от върха на кулата, когато отплавам. Все пак имаме кралство да градим.
— Помислих си го — отвърна Балвен. — Каретата е готова.
Погледна надолу, където Деклан все още организираше хората си, а Дейлон каза:
— Хайде, казвай каквото ще казваш.
— Каквото и да е друго, той е нашият по-малък брат. Би било добре двамата да помним това.
— Повярвай ми, никога няма да го забравя. — Дейлон поклати глава, след това неочаквано се засмя тихо. — По дяволите, когато се ядоса, страшно прилича на татко.
Балвен се усмихна.
— Ти също.
— Знаеш ли, ако и двамата се върнем, ще трябва да направиш нещо.
— Какво имаш предвид?
Последва дълго мълчание, след което Дейлон каза:
— Да го обявиш за мой наследник.
Балвен се изненада.
— Но…
— Знам, мислеше си, че ще се наложи да ме уговаряш за това. — Дейлон въздъхна. — Никога няма да се оженя отново, а и ти, скъпи ми братко, не си по жените. Имаме там някакви братовчеди все още, несъмнено, които са избегнали смъртта по време на набезите. Ако умра, без да съм го провъзгласил за наследник, изведнъж ще се появят всички далечни родственици и ще имаме фракции, борещи се за власт.
Помълча, после каза:
— На бюрото ми съм оставил документи, които съм подписал в случай че не се върна.
— Нима?
— Ами, помислих, че е по-добре да ти го кажа, след като несъмнено ще ровиш из бюрото ми, като се върнеш в замъка.
Балвен се засмя.
— Както би трябвало да направи всеки кадърен първи министър.
— Е, що за зла схема си спретнал, за да заявим, че нашият брат е легитимен?
— Проста всъщност. Знаем, че майка му беше Абигейл Ленокс, която е, или по-скоро беше, братовчедка на кралските фамилии и в Илкомен, и в Итракия, а баща ѝ претендираше за титлата дворцов барон. Аз случайно съм се натъкнал на свидетел, който заяви, че един умиращ жрец от един или друг храм тайно е бракосъчетал нея и татко.
Дейлон кимна.
— Кой може да оспори това?
— Кой наистина?
— Е, иди да се сбогуваш, върни се и пази кралството ни непокътнато.
— Да кажа ли на Деклан, че официално е принц?
Дейлон се разсмя истински.
— Мили богове, не! Достатъчно неща са му на главата. Просто му кажи, че двамата настояваме да не се остави да го убият.
Братята се прегърнаха и Дейлон се запъти към кастеланите си, които се качваха на кораба си, а Балвен забърза надолу по склона към Деклан.
Деклан го видя и се отдръпна от Сиксто, на когото даваше последните си указания.
Щом се приближи, Балвен каза:
— Дойдох да се сбогуваме.
Протегна ръка и Деклан я стисна.
След това, с напълно неочакван порив, Балвен прегърна силно по-малкия си брат и промълви:
— Остани жив, Деклан.
Сиксто гледаше с едва прикрита насмешка как Деклан замръзна от ненадейната прегръдка.
Деклан изпусна дълго сдържания дъх, щом Балвен го пусна, и каза тихо:
— Такова ми е намерението.
Погледна над Балвен към Дейлон. Отвеждаха коня му при останалите коне, за да ги натоварят на „Черната диря на Борзон“. После закрачи към платформата, където личната му свита щеше да се качи на флагманския кораб.
— Кралят? — попита той.
