Щом стрелите удариха, Деклан се изправи и даде знак на мъжете да щурмуват нагоре по улицата след конницата. При само петима или шестима стрелци над тях повечето бойци щяха да минат безопасно тази пресечка, но Деклан нямаше да остави стрелците зад силите си. Шестима стрелци на покривите с колчани, пълни със стрели, можеха да убият доста от хората му.
Чу как стрелите изсвистяха и две ругатни след това, после кимна на Сиксто и той му даде рамо, докато успее да сграбчи стрехата и да се издърпа на покрива. Огледа се да засече стрелците, не видя нищо, обърна се и спусна ръката си за Сиксто.
Както очакваше, първият му заместник бе готов: сграбчи ръката му и след секунда лежеше на покрива до него.
— Засече ли ги? — попита Деклан.
— Ей там — каза Сиксто и посочи.
— Пълзим, после скачаме и нападаме — каза Деклан.
— Знаеш ли, ние сме ужасни началници.
— Какво?
— Един добър командир щеше да прати други тук горе, за да ги нанижат със стрели, докато той стои долу и казва на останалите какво да правят.
— Избра чудесен момент да ми го кажеш.
— Щеше ли да ме послушаш?
— Вероятно не. Сега пълзи.
Двамата пропълзяха по корем, докато не стигнаха до тясната задна уличка. Стрелците бяха горе на следващата сграда, от другата страна, и сега стреляха както по хората на Деклан, така и по тези на краля, идващи по съседната широка улица.
Сиксто погледна и каза саркастично:
— Това са само седем или осем стъпки.
— Лесно като падане от стол — отвърна Деклан.
— Можеше да го опишеш и малко по-различно.
— Като кажа „давай“, правиш три стъпки назад, после тичаш и скачаш, и сме от другата страна.
Сиксто кимна.
— Готови… давай!
Двамата се надигнаха, направиха три стъпки назад, засилиха се и скочиха над уличката. От другата страна имаше петима стрелци и един тъкмо изпъваше лъка си. Другите четирима стреляха право надолу по кралските сили.
Докато първият стрелец ги види и извика предупредително, Деклан и Сиксто бяха почти до тях. Един се обърна, пусна тетивата и стрелата профуча само на няколко пръста от шията на Сиксто, преди той да има време да реагира.
Само с лъкове стрелците бяха почти беззащитни, но се опитаха да ги използват като тояги. Деклан носеше меч, а Сиксто — меч и нож на колана. За няколко секунди и петимата азантски стрелци бяха мъртви.
Деклан и Сиксто затичаха и скочиха обратно на сградата над тяхната рота. Всички вече бяха нагоре по улицата пред тях. Деклан се хвана за плочите на покрива и се спусна на улицата. Сиксто направо скочи и се претърколи.
— Може да си счупиш врата така — каза Деклан.
— Или пък не — каза Сиксто.
Двамата се обърнаха да догонят наемническата рота и бяха почти останали без дъх, когато ги настигнаха и видяха, че са спрели.
— Какъв е проблемът? — попита Деклан.
— Проклет да съм, ако знам — каза мъжът пред него. — Просто изведнъж спряхме.
— Пусни ме да мина — заповяда Деклан и когато боецът се обърна да види кой издава заповеди, отвърна:
— Извинявай, капитане. Мислех, че сте напред.
Сиксто се усмихна и подхвърли:
— Добър водач, а?
Деклан го изгледа намръщено в знак, че не одобрява хумора му.
Двамата се запровираха напред, печелейки си ругатни и няколко посягания да ги ударят, докато някой не реши, че трябва да викне:
— Отворете път на капитана!
Когато се добра до челото на колоната, Деклан видя, че кипи люта битка: конницата на Дейлон се опитваше да пробие през вдигната набързо барикада в дъното на улицата, водеща стръмно нагоре към билото на хълма на лордовете на Прайдове.
Дейлон изтегляше конниците си назад, тъй като защитниците мушкаха с копия по коне и ездачи и ги спираха да минат зад барикадата. Два коня със стърчащи от телата им стрели лежаха в подножието на барикадата.
Деклан огледа битката и извика:
— Стрелци отпред!
Заповедта се предаде и за по-малко от минута шестима стрелци се отзоваха на призива му.
— Трима от стрелците им са там горе. Видях ги. — Деклан посочи един покрив на ъгъла на улицата диагонално срещу него, където стояха трима стрелци. — Ако не можете да ги поразите, поне ги накарайте да се приведат и да не стрелят.
Обърна се към мъжете зад себе си и нареди:
— Вие минете отсреща и разкарайте онези коне. Ако са още живи, им прережете гърлата, за да не ритнат някого и да го убият.
Отдръпна се и им махна напред, после се обърна и видя спрелия наблизо Дейлон. Кралят седеше на коня си и наблюдаваше мълчаливо. Деклан притича до него и каза:
— Ще разчистим пътя. Ще подам сигнал, когато е готово.
Дейлон пренебрегна липсата на формалности и само кимна. После каза:
— Преодолейте барикадата.
Хората на Деклан вече се катереха по барикадата. Той видя как няколко души се качиха на покрива, където бяха стрелците, и бързо ги премахнаха.
Извика:
— Разчистете улицата за конницата! Претърсете всяка къща за азанти.
