Мъжът беше огромен, с поне една педя по-висок от Колин. Беше широкоплещест, тесен в кръста, импозантен мъж при всякакви обстоятелства, но и сега, застанал буквално сам срещу цяла армия, изглеждаше страховито. Беше тъмнокож и гневният му поглед излъчваше чиста омраза. Златната обшивка на бронята му отрази светлината на огромния канделабър, надвиснал от тавана.
Деклан погледна азантите наблизо, видя, че са ужасени, и каза на Дейлон:
— Мисля, че намерихме лордовете на Прайдове.
— Този грамаден скот е мой — заяви Дейлон и нападна.
Мъжете се поколебаха, виждайки, че кралят им връхлита срещу лордовете на Прайдове, без да е дадена заповед. Деклан се озова зад брат си и пое най-близкия лорд на Прайд, по-стар мъж, чиято броня бе инкрустирана с оникс. Когато и други мъже тръгнаха напред, Колин извика:
— Спрете! Имам заповед. Никой не тръгва преди аз да кажа.
Деклан осъзна — Дейлон сигурно му беше казал, че когато намерят лордовете на Прайдове, сам ще нанесе отмъщението си. Избегна забиването на стария лорд на Прайд и с лекота посече гърлото му.
След това се обърна и видя, че брат му се нуждае от помощ. Други двама лордове се опитваха да се намесят в полза на първия и настъпваха към Дейлон от лявата му страна. Деклан ги прихвана лесно и тримата закръжиха зад внушителния лорд на Прайд с обшитата със злато броня.
Тези мъже бяха по-млади, единият с релеф на тигър на гръдната броня, а другият с орел. Двамата се оказаха предизвикателство, въпреки че не бяха особено опитни. Деклан знаеше, че дали ще те убие опитен воин или случаен щастлив удар от новак, и в двата случая си мъртъв.
Парираше, като се мъчеше да държи под око Дейлон, който се държеше срещу по-едрия мъж въпреки напредналите си години. Парираше опитно, докато едрият мъж махаше слепешката. Ударите бяха убийствени, но кралят ги отбягваше ловко. Освен ако някой не се намесеше, беше въпрос само на време, тоест кой от двамата ще се умори по-бързо.
Лордът на Прайда Орел се откри и Деклан хлъзна меча си между две плочки на бронята му и го прониза в хълбока. Очите на врага му се изцъклиха и той понечи да изкрещи, но от устата му потече кръв и той рухна по очи.
Деклан издърпа рязко меча си и приключи набързо с втория лорд на Прайд, Тигъра. Погледна през рамо към схватката на краля и видя петия лорд на Прайд, с някаква друга котка на бронята. Стоеше на място разколебан. Видя го, че се обръща, хвърли оръжието си и вдигна ръце в знак, че се предава.
Деклан пристъпи към него спокойно, след това вдигна меча си и го заби в гърлото му.
— Това е за моята Гвен — каза той, щом очите на мъжа се подбелиха и лордът на Прайда Ягуар издъхна.
Деклан заобиколи краля и противника му. Реши, че огромният мъж трябва да е лордът на Златния прайд. Каза високо:
— Всички други са мъртви.
Останал почти без дъх, Дейлон се опита да отскочи и залитна. Докато падаше на гръб, едва избегна убийствения удар, който сигурно щеше да го обезглави. Огромният лорд на Златния прайд вдигна меча си, за да приключи битката, но като нападаща котка Деклан направи две стъпки напред и натика меча си в подмишницата му.
Докато кралят се вдигаше на крака с помощта на Колин, Тарквен, лордът на Златния прайд, се олюля. Лявото му коляно поддаде и той падна на една страна на мраморния под.
Простена и понечи да се надигне, но Дейлон направи крачка напред и с мощен замах му отсече главата.
Залата изригна във възторжени викове. Битката най-сетне беше свършила.
Деклан пристъпи до брат си и му помогна да се задържи на крака.
— Ранен ли си?
— Само гордостта ми — отвърна Дейлон. Направи една крачка и изохка. — Възможно е да съм си пукнал костта на бедрото.
Двамата стояха един до друг, Деклан с ръка около раменете на Дейлон, и се гледаха в очите. Най-сетне Дейлон каза:
— Е, можем да започнем да мислим за бъдещето.
— Можете ли да ходите, ваше величество? — попита Колин.
— Ако не, ще ме носиш — отвърна Дейлон и направи още една крачка. — Нищо счупено. Само адски натъртено.
Дейлон, последван от Деклан, Колин, Сиксто и останалите, подмина мъртвите лордове на Прайдове. Влязоха в голяма кръгла зала с кръгъл подиум в средата, на който имаше пет пищно украсени стола или тронове, а в краката им имаше възглавнички и писалищни маси.
Глас от дъното на залата заговори:
— Това е Камерата, където Лордовете на Прайдове издаваха едикти.
Говорещият пристъпи напред. Държеше дълъг жезъл.
— Говориш нашия език — каза кралят.
Мъжът се поклони.
— Аз съм Тоачипе, Пазителят на часовете. Учил съм много години и знам „езика на пътника“, както го наричаме ние.
Дейлон кимна: мъжът говореше общия търговски език на Петте кралства. „Вече едно кралство“, помисли си той с горчивина.
— Какво е Камерата? — попита Деклан.
— Просто е. Кръгло здание или зала.
— Тук управляваха лордовете на Прайдове, значи — каза Дейлон.
— Не съвсем. Тук лордовете на Прайдове решаваха с гласуване спорове между владетелите на петте най-могъщи Прайда.
— Колко още лордове на Прайдове има? Къде да ги намерим? — попита строго Дейлон. — Аз съм кралят на Маркензас и съм решен да въздам възмездие на всички тях!
